Прекрасният нов свят
- Автор: Хаксли Олдос Леонард
- Язык: болгарский
- Переводчик: Виолета Чушкова
- Жанр: Прочее фэнтези
Электронная книга - «Прекрасният нов свят». Краткое содержание книги:
„Дивакът — написа Бърнард — отказва да взима сома и изглежда много огорчен от факта, че жената Линда, неговата м…, непрекъснато предприема соматични излети. Заслужава да се отбележи, че независимо от старостта на неговата м… и изключително отблъскващият и външен вид Дивакът често я навестява и се оказва, че е много привързан към нея — интересен пример за това как ранното обучение може да бъде манипулирано така, че да видоизменя и дори да се противопоставя на естествения подтик (в този случай на подтика човек да се отвращава от неприятен обект).“
В Итън слязоха на покрива на колежа. В дъното на училищния двор блестеше на слънцето петдесет и две етажната бяла Лъптънсова кула. Вляво бе колежът, а вдясно издигаше своите внушаващи респект грамади от железобетон и вита-стъкло Итънският песнопевчески храм. В центъра на четириъгълния вътрешен двор бе поставена малко старомодна, направена от хромирана стомана статуя на Нашия Форд.
Д-р Гафни, Ректорът и госпожица Кийт, директорката, ги посрещнаха още със слизането им от самолета.
— Имате ли тук много близнаци? — попита Дивакът доста загрижено, щом започнаха инспекционната си обиколка.
— О, не — отвърна Ректорът. — Итън е запазен изключително за момичета и момчета от висшите касти. Една яйцеклетка — един индивид. Това, разбира се, затруднява образованието. Но тъй като нашите възпитаници ще трябва да поемат отговорност и да преодоляват неочаквани критични положения — ние нямаме друг изход. — Той въздъхна.
Бърнард междувременно много бе харесал госпожица Кийт.
— Ако сте свободна вечер в който и да е понеделник, сряда или петък — говореше й той. После посочи с палец към Дивака: — Той е, така да се каже, интересен. — И добави: — Уникален.
Госпожица Кийт се усмихна (и той си помисли, че усмивката й е наистина очарователна!), поблагодари и каза, че ще й е много приятно да дойде на някоя от неговите вечеринки. Ректорът отвори някаква врата.
Петте минути, които прекараха в тази класна стая на алфи-двоен плюс, леко озадачиха Джон.
— Какво представлява тази елементарна теория на относителността? — попита той шепнешком Бърнард. Бърнард се опита да му обясни, после поразмисли и предложи да отидат в някоя друга класна стая.
Иззад една врата в коридора, който водеше към кабинета по география на бетите-минус, се провикна звънлив сопран:
— Едно, две, три, четири! — и след това с отегчително нетърпение: — Задръж така.
— Малтусиански упражнения — обясни Директорката. — Повечето от нашите момичета са безплодни, разбира се. Дори самата аз съм безплодна. — Тя се усмихна на Бърнард. — Но имаме и около осемстотин нестерилизирани момичета, които се нуждаят от постоянни упражнения.
В кабинета по география на бетите-минус Джон научи, че Резерватът за диваци е „място, което поради неблагоприятните си климатични и геологични условия или поради оскъдните си природни богатства е икономически неоправдано да бъде цивилизовано“. Щрак! — в стаята притъмня и на екрана над главата на Учителя неочаквано се появиха каещите се грешници от Акома, които, проснали се пред Богородица Акомска, ридаеха така, както Джон ги бе слушал да ридаят, признавайки своите грехове пред разпятието на Христос и пред изобразения като орел Пуконг. Младите итънци избухнаха в искрен смях. Като продължаваха да ридаят, разкаялите се грешници се изправиха на нозе, съблякоха горните си дрехи и започнаха да се самобичуват с възлести камшици — удар подир удар. Смехът гръмна така, че удави стенанията, макар и усилени от звукозаписната апаратура.
— Но защо се смеят? — попита с болка и учудване Дивакът.
— Защо ли? — обърна се към него все така ухилен до уши Ректорът. — Защо ли? Ами защото е изключително смешно.
В кинематографичния здрач Бърнард се реши на постъпка, каквато в миналото дори и пълният мрак едва ли би му дал смелостта да предприеме. Окуражен от своята нова значимост, той прегърна Директорката през кръста. Тя се огъна като върбова клонка. Тъкмо се канеше да си открадне някоя и друга целувка или пък леко да я пощипне, когато жалузите щракнаха и отново се вдигнаха.
— Може би по-добре ще е да продължим обиколката — рече госпожица Кийт и се отправи към вратата.
— А това — каза минута по-късно Ректорът — е хипнопедичният контролен център.
По полиците, опасващи три от стените на помещението, стояха подредени стотици кутии за синтетична музика — по една за всяка спалня, а в преградите, монтирани по четвъртата стена, се намираха хартиените звукозаписни, ролки, върху които бяха напечатани различните хипнопедични уроци.