Прекрасният нов свят
- Автор: Хаксли Олдос Леонард
- Язык: болгарский
- Переводчик: Виолета Чушкова
- Жанр: Прочее фэнтези
Электронная книга - «Прекрасният нов свят». Краткое содержание книги:
— Но нима той не те харесва? — попита Фани.
— Понякога ми се струва, че ме харесва, а понякога — че не ме харесва. Той непрекъснато и всячески ме отбягва; щом аз вляза в стаята, той излиза; гледа да не се докосне до мен и дори не ме поглежда. Но понякога, обърна ли се ненадейно, го улавям, че ме гледа втренчено и тогава — е, знаеш с какви очи гледат мъжете, когато те харесват.
Да, Фани наистина знаеше.
— Не мога да проумея тази работа — рече Линайна. Наистина не можеше да я проумее и беше не само озадачена, но и доста разстроена.
— Защото, как да ти кажа, Фани, аз самата го харесвам.
Харесваше го все повече и повече. „Да, и сега ми се удава истинска възможност“ — помисли си тя, докато се обливаше с благоухания след банята. Фъш, фъш, фъш — истинска възможност! Приповдигнатото й настроение преля в песен:
Цветоуханният орган свиреше възхитително-освежително „Билково капричио“, сипеше звънливо арпеджи от мащерка, лавандула, розмарин, босилек, мирта и пелин; серия дръзки модулации през тоналностите на подправките чак до амбра и бавно завръщане през санталово дърво, камфор, кедър и прясно окосено сено (с редки, едва загатнати дисонанси — лек мирис на пудинг с бъбреци и почти неуловим полъх на свински тор) и обратно към обикновените аромати, с които произведението започна. Разнесе се последният полъх на мащерка. Гръмна буря от аплодисменти, запалиха светлините. В машината за синтетична музика започна да се развива звукозаписната ролка. Беше трио за хиперцигулка, суперчело и изкуствен обой, което сега изпълни въздуха със своята приятна притома. Тридесет-четиридесет такта, след които на този инструментален фон зачурулика един повече от човешки глас — ту гърлено, ту носово, ту глухо като флейта, ту страстно като копнееща хармоника, гласът с лекота мина от най-ниския тон на Гаспар Форстер досами долната граница на музикалния тон и се извиси до трептящата шеметна височина (някъде далеч над най-високото „до“), която (през 1770 г. в Херцогската опера в град Парма за удивление и на самия Моцарт) Лукреция Аюгари единствена от всички певици в историята успяла пронизително да вземе.
Потънали в пневматичните си кресла в първите редове на партера, Линайна и Дивакът възприемаха с обоняние и слух. Сега идваше редът на зрението и осезанието.
Осветлението в салона изгасна, в мрака плътно се откроиха огнени букви, които сякаш увиснаха във въздуха. „ТРИ СЕДМИЦИ В ХЕЛИКОПТЕР“ — СУПЕРПЕВЧЕСКИ, СИНТЕТИЧНО-ГОВОРЕЩ, ЦВЕТЕН, СТЕРЕОСКОПИЧЕН ЕМОЦИЛМ. СИНХРОНЕН СЪПРОВОД НА ЦВЕТОУХАНЕН ОРГАН.
— Улови онези метални ръчки на дръжките на креслото си — прошепна Линайна. — Иначе няма да изпиташ нито един от емоцилмовите ефекти.
Дивакът се подчини.
Огнените букви междувременно бяха изчезнали; в продължение на десет секунди цареше пълен мрак; после изведнъж, поразителни и несравнимо по-осезаеми, отколкото ако бяха от плът и кръв, много по-истински, отколкото в живота, се появиха стереоскопичните образи на включилите се в прегръдка негър исполин и златокоса млада късоглава бета-плюс.
Дивакът потрепера. Какво странно усещане върху устните! Той вдигна ръка към устата си — гъделичкането изчезна; отново отпусна ръка върху металната ръчка и то пак се появи. Цветоуханният орган междувременно пръскаше аромат на чист мускус. От затихващия звукозапис изгука супергълъб: „Гуу-гуу“ и вибрирайки само тридесет и два пъти в секунда, един глас, по-плътен и от африкански бас, отвърна: „Ааа-ааа!“ „Гуу-гуу! Гуу-гуу“ — стереоскопичните устни отново се сляха и отново лицевите ерогенни зони на шестте хиляди зрители в „Алхамбра“ потръпнаха от почти нетърпимо галванично удоволствие. „Гуу…“
Сюжетът на филма бе изключително прост. Няколко минути след първите гукания и ахкания (след като дуетът бе изпят и се полюбиха набързо върху онази прословута меча кожа, всеки косъм на която — Помощник-главният предопределител бе абсолютно прав — можеше поотделно и отчетливо да се усети) негърът претърпява катастрофа с вертолет и пада върху главата си. Бум! Ау, каква силна болка пронизва челото му! От публиката се надига цял хор от „ооо“ и „ааа“!