Прекрасният нов свят
- Автор: Хаксли Олдос Леонард
- Язык: болгарский
- Переводчик: Виолета Чушкова
- Жанр: Прочее фэнтези
Электронная книга - «Прекрасният нов свят». Краткое содержание книги:
С притворени очи и засияло от възторг лице Джон тихичко декламираше към празното пространство:
Златното Т-образно украшение сияеше върху гърдите на Линайна. Общественият архипеснопоец разпалено го улови и разпалено го задърпа надолу и още надолу.
— Струва ми се — обади се неочаквано Линайна, нарушавайки продължителната пауза, — че най-добре ще е да взема два грама сома.
По това време Бърнард бе вече дълбоко заспал и се усмихваше на съкровения рай на сънищата си. Усмихваше се и се усмихваше. Но на всеки тридесет секунди с почти неуловимо цъкване голямата стрелка на електрическия часовник над леглото му подскачаше неуловимо напред. Цък, цък, цък, цък… И настъпи утро. Бърнард се завърна при злочестините на пространството и времето. В най-противно настроение той взе таксилет до Центъра за обучение. Опиянението от успеха се бе изпарило; той трезво се бе върнал към предишното си „аз“ и за разлика от пренадутия балон от последните няколко седмици това предишно „аз“ изглеждаше невероятно по-тежко от въздуха.
Към този Бърнард със смачкан фасон Дивакът неочаквано се отнесе твърде дружелюбно.
— Сега отново заприлича на онзи човек, какъвто беше в Малпаис — рече той, когато Бърнард му разказа тъжната си история. — Спомняш ли си, когато разговаряхме за първи път? Пред къщичката. Сега си такъв, какъвто беше тогава.
— Защото съм отново нещастен, ето защо.
— Е, аз предпочитам да съм нещастен, отколкото да тъна в това измамно фалшиво щастие като твоето тук.
— Лесно ти е на теб да говориш — рече тъжно Бърнард, — та нали именно ти стана причина за всичко това. Като отказа да дойдеш на вечеринката ми и настрои всички против мен. — Той съзнаваше, че онова, което казва, е нелепо по своята несправедливост; мислено, а дори и гласно признаваше, че е истина всичко онова, което Дивакът каза сега за онези приятели, които не чинат пукната пара, щом и при най-дребното недоразумение могат да ти станат непримирими врагове. И въпреки че съзнаваше и приемаше всичко това, и въпреки че подкрепата и съчувствието на неговия приятел бяха вече единствената му утеха, Бърнард вироглаво продължаваше (наред с най-искрената си привързаност) да храни недоволство срещу Дивака и да замисля срещу него цяла поредица от дребни отмъщения. Да храни недоволство срещу Обществения архипеснопоец беше безполезно; не съществуваше никаква възможност да си отмъсти нито на Главния бутилировчик, нито на Помощник-главния предопределител. За Бърнард Дивакът в ролята на жертва притежаваше едно огромно предимство пред всички останали: той беше достъпен. Едно от основните предназначения на приятеля е да понася (в по-безобидна и символична форма) наказанията, които искаме, но не можем да наложим на враговете си.
Другата жертва приятел на Бърнард бе Хелмхолц. Когато сломен той дойде и помоли още веднъж за приятелството, което в дните на своето преуспяване не бе имал за достойно да запази, Хелмхолц му го даде; даде му го без укор, без натякване, сякаш изобщо бе забравил, че някога е имало кавга. Бърнард бе трогнат, но същевременно се почувствува и унижен от това великодушие — великодушие още по-необикновено (а следователно още по-унизително) от обстоятелството, че се дължеше не на сома, а единствено на характера на Хелмхолц. Този, който прости и забрави, бе обикновеният, познат Хелмхолц, а не Хелмхолц, отправил се на половинграмов излет. Бърнард бе съответно признателен (каква огромна утеха да си възвърне приятеля!), но и съответно засегнат (с какво удоволствие би отмъстил на Хелмхолц за това великодушие!)
При първата им среща след разпрата Бърнард изплака мъката си и прие утешението. Едва няколко дни по-късно узна за своя изненада, а и срам, че не е бил единственият изпаднал в беда, Хелмхолц също бе в конфликт с Властта.
31
„Ромео и Жулиета“, д. I. сц. 5. Б.пр.