Мястото на екзекуцията
- Автор: Макдермид Вэл
- Язык: болгарский
- Переводчик: Боряна Джанабетска
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Мястото на екзекуцията». Краткое содержание книги:
— За щастие има напълно логично обяснение — заяви той с глас, който почти успяваше да бъде невъзмутим.
— И то е? — Джордж се приведе над запалката, без да изпуска погледа на Хокин.
— Аз често обхождам долината. И заради снимките, и за да се убедя, че земята ми се поддържа. Знаете, човек трябва да ги държи в напрежение, иначе каменните стени между нивите ще се превърнат в руини. Да не говорим пък за портите… — Издути устни, леко поклащане на главата. — Тъй или иначе, във вторник бях тъкмо в тази част на полето, която споменахте. Очевидно двама от селяните са ме видели там. След изчезването на Алисън сигурно са спорили за кой ден става дума. Сега, ако името ми беше Картър, Краудър или Ломас, щях да получа обичайното оневиняване при съмнение и щяха да се споразумеят, че е било вторник. Но аз съм пришълец, и затова всички тук са готови да повярват най-лошото за мен. И да не забравяме, че те са малко като деца, винаги искат да привлекат вниманието. Затова, ако има и най-малко съмнение в мозъците на всички Картърови, Краудърови и Ломасови, те неминуемо ще изберат този вариант на събитията, което изкарва мен лош, а тях превръща във важни свидетели.
Хокин се облегна в креслото и кръстоса крака, разкривайки кокалест глезен и ивица бледа, окосмена кожа между чорапа и панталона на пижамата.
— Сигурен ли сте, че не е било сряда? — попита Джордж.
— Повече от сигурен.
— И сте готов да се закълнете в такъв смисъл? — продължи Джордж. Нищо в думите на Хокин не успя да го убеди, че мама Ломас и Чарли грешат, но в съда неговите думи щяха да бъдат противопоставени на техните. А Джордж знаеше отлично кой би бил по-убедителен пред съдебните заседатели.
След няколко минути се върнаха обратно в кухнята. Рут Хокин седеше на кухненската маса. Забравената цигара в пепелника пред нея се бе превърнала в няколко сантиметра сивкава пепел. Беше притиснала ръка към устата си и се взираше в първата страница на вестника пред себе си.
— Какво има? — попита Хокин. В гласа му имаше повече загриженост за жена му, отколкото Джордж бе чул изобщо досега.
Тя бутна безмълвно вестника към тримата мъже. Беше новият „Хай Пийк Кърънт“, излязъл същия този следобед. Джордж гледаше заглавието на първа страница и не можеше да повярва на очите си.
Бъкстънската полиция разпитва нов свидетел във връзка с изчезването на Алисън Картър, ученичка от Скардейл.
Предполага се, че човекът, чиито показания са били необходими на полицията в разследването на случая, е роднина на изчезналото тринайсетгодишно момиче, което никой не е виждал от сряда следобед.
Алисън извела колито си Шеп на разходка в горичката край река Скарластън, както често правела след училище.
Полицаи с кучета следотърсачи провеждат от два дни подробно претърсване на изолираната долина. Местните фермери претърсват по-отдалечените селскостопански постройки, а хора от планинската спасителна служба са се заели да обхождат всички по-дълбоки дерета и пропасти, където момичето може да е паднало.
Търсенето ще продължи и в празничните дни. Доброволците трябва да се явят в залата на методисткия параклис, на шосе В8673, южно от Лонгнор, в осем и половина, събота сутринта. Доколкото ни е известно, призованият да даде показания в полицията е близък роднина на Алисън Картър и познава добре Скардейл и околностите, макар че от двадесет години не живее там. По нашите сведения той живее в бекярски пансион в покрайнините на Бъкстън. Работи в работилница за трудоустроени в града, откъдето е бил отведен от полицията днес сутринта.
Говорителят на полицията отказа да вземе категорично становище във връзка с публикациите в «Кърънт», като каза само, че разследването по случая Алисън Картър продължава в широк мащаб. Разпитвани са били и съученичките на Алисън от девическото училище «Хай Пийк».“
Джордж продължаваше да не вярва на очите си. Инспектор Карвър, който никога не пропускаше възможността да се увенчае с лаври, бе издрънкал незабавно всичко на репортерите от местния вестник. Нищо чудно да бе говорил с тях по телефона още докато Питър Краудър бе в участъка. Сърцето на Джордж се сви. Беше се убедил, че е осигурил безопасността на Краудър, като нареди хората му да обяснят, че той няма нищо общо с изчезването на племенницата си. Но не бяха взели предвид бъкстънските клюкари и ранния час, в който излизаше седмичникът „Кърънт“. Този вестник сега беше навсякъде по улиците на Бъкстън. А благодарение на неговото решение, по улиците на Бъкстън сега скиташе и Питър Краудър.