![Пазителка на тайните [calibre 1.30.0] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/0/0/9/4/pazitelka-na-tajnite-calibre-1-30-0-download.jpg)
Пазителка на тайните [calibre 1.30.0]
- Автор: Мортон Кейт
- Год: 101
- Язык: болгарский
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Пазителка на тайните [calibre 1.30.0]». Краткое содержание книги:
2011 г. Лоръл, вече прочута актриса, пристига в семейната ферма, където Дороти посреща деветдесетия си рожден ден на смъртно легло. Преследвана от зловещия спомен за събитията от онзи паметен летен ден, Лоръл се заема да узнае истината за загадъчните обрати в историята на своето семейство. Стара снимка я изпраща по стъпките на Дороти, Вивиaн и Джими — трима души от три различни свята, чиито пътища съдбовно се пресичат в Лондон по време на войната. Тайната се разплита бавно и изкусително в този умело изграден разказ за мечти и подли кроежи, за любов, приятелство и благородство на фона на събития, безвъзвратно променили облика на целия свят.
12
Следващата седмица, декември 1940 г.
В събота вечерта Джими най-сетне приглаждаше дългата си тъмна коса назад и се мъчеше да укроти по-дългия кичур по средата. Не можеше да спечели битката без помадата "Брулкрийм", обаче този месец не беше успял да спести за нова кутийка. Затова се опитваше да постигне каквото може с вода и малко сладкодумие, обаче резултатите не бяха насърчаващи. Електрическата крушка примигна над него и Джими вдигна поглед нагоре и ѝ се примоли още да не гасне — вече беше откраднал две крушки от салона и сега беше ред на банята. Не му се искаше да се къпе на тъмно. Крушката притъмня и Джими остана в мъжделивата светлина, заслушан в музиката, която се чуваше през пода от радиото в апартамента долу. Когато крушката отново се засили и духът му също се въздигна, Джими си заподсвирква заедно с "В настроение" на Глен Милър.
Вечерният костюм, принадлежал на баща му в дните на "У. Меткалф и синове", беше много по-официален от всички на Джими. Чувстваше се малко глупаво, честно казано — бушуваше война и на него му беше достатъчно неприятно, че не е с униформа, камо ли пък да бъде издокаран като плейбой. Доли му беше поръчала да се облече добре — "Като джентълмен, Джими — беше му писала в писмото си, — като истински джентълмен!", — а в гардероба му нямаше много дрехи, които да отговарят на това изискване. Костюмът беше пристигнал заедно с тях, когато се преместиха от Ковънтри точно преди началото на войната, и беше една от малкото частици от миналото, с които Джими не беше успял да се раздели. И толкова по-добре, както се оказа — Джими знаеше, че не бива да разочарова Доли, когато си е наумила нещо, особено напоследък. През последните няколко седмици, след гибелта на семейството ѝ, се бяха поотчуждили, тя отклоняваше състраданието му, преструваше се на смела, сковаваше се, когато той посегнеше да я прегърне. Не искаше дори да говори за смъртта им, а вместо това насочваше разговора към работодателката си и говореше за старицата много по-възторжено отпреди Разбира се, Джими се радваше, че с намерила човек, който да ѝ помогне да преодолее скръбта, просто му се искаше да беше той.
Поклати глава — как може да е такъв самомнителен негодник, да се самосъжалява, докато Доли се опитва да преодолее огромната си загуба. Беше толкова нетипично за нея да се затваря в себе си и това ужасно плашеше Джими. Имаше чувството, че слънцето се е скрило зад плътни облаци и той вижда колко студено може да стане, ако тя изчезне от живота му. Затова тази вечер беше толкова важна. Писмото, което му беше изпратила, настояването ѝ Джими да се издокара, беше първата проява след бомбардировката в Ковънтри на предишната Доли и той не искаше да рискува пак да я изгуби. Отново насочи вниманието си към костюма. Не можеше да повярва, че му е по мярка — баща му в костюм винаги му се беше струвал като великан. А сега изглеждаше възможно просто да е бил мъж.
Джими седна на протритата покривка пачуърк на тясното си легло и взе чорапите си. На единия имаше дупка, която от седмици отлагаше да закърпи, обаче той завъртя плата настрани, така че дупката да се падне отдолу, и реши, че това ще свърши работа. Размърда пръсти, огледа лъснатите си обувки на пода до него и после погледна часовника си. Оставаше още час до срещата. Беше се приготвил твърде рано. И нищо чудно, Джими беше неспокоен като котка.
Запали цигара и се излегна на леглото, свил едната си ръка под главата. Под него имаше нещо твърдо, той бръкна под възглавницата и извади "За мишките и хората". Книгата беше от библиотеката, същата, която беше заел през лятото на трийсет и осма година, обаче той беше платил глобата, вместо да върне книгата. Романът много му харесваше, но не затова го бе задържал. Джими беше суеверен: книгата беше у него през онзи ден на брега и бе достатъчно само да я погледне, за да съживи най-скъпите си спомени. Освен това се оказа идеално хранилище за най-безценните му притежания. Вътре, където на никого нямаше да му хрумне да я потърси, беше пъхната снимката, която беше направил на Доли на крайморското поле. Джими я измъкна и заглади едното подвито ъгълче. Дръпна от цигарата си и издиша дима, прокарвайки палец по очертанието на косата ѝ, по рамото ѝ, по заоблеността на гърдите ѝ…
— Джими? — баща му ровичкаше из чекмеджето с приборите от другата страна на стената. Джими съзнаваше, че трябва да отиде и да види от какво е решил, че се нуждае. Обаче се поколеба. Докато търсеше, старецът щеше да си има занимание, а опитът на Джими сочеше, че е много по-добре човек да бъде зает с нещо.