Паднали ангели
- Автор: Кейт Лорен
- Серия: Паднали ангели #1
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Переводчик: Деница Райкова
- Жанр: Любовно-фантастические романы
Электронная книга - «Паднали ангели». Краткое содержание книги:
Загадъчен и недосегаем, той завладява вниманието на Лус Прайс от мига, в който тя го вижда в пансиона „Меч и Кръст“. Тон е единственото ярко петно на място, където мобилните телефони са забранени, учениците са пълни откачалки, а камери следят всяко движение. Както пламъкът привлича нощната пеперуда, така и Лус е привлечена от него и иска да открие онова, което Даниел пази в тайна...
А дистанцираното му студено държание?
То е начин да я защити.
Защото Даниел е паднал ангел, обречен на всеки 17 години да се влюбва в едно и също момиче... и да гледа как то умира.
А Лус е негова спътница - смъртното момиче, прокълнато да се преражда отново и отново, без да подозира за този кръговрат.
Онасна, страховита, завладяваща история...
ПАДНАЛИ АНГЕЛИ е трилър, който ви кара да обръщате жадно страниците... Невероятна любовна история.
Григори, Д. “Пазителите: Митът в Средновековна Европа”. Серафим Прес, Рим, 1755.
Каталожен номер: Р999.318 ГРИ
- Звучи, сякаш някой от предците на Даниел е бил учен -каза Пен, като четеше през рамото на Лус.
- Сигурно това е имал предвид - каза полугласно Лус. Погледна Пен. - Той ми каза, че семейството му по традиция се занимавало с изучаване на религията. Това трябва да е имал предвид.
- Мислех, че е сирак...
- Не питай - каза Лус, като я прекъсна с махване на ръка. -Това му е болна тема. - Тя прокара пръст по заглавието на книгата. - Какви са тези Пазители?
- Има само един начин да открием - каза Пен. - Макар че може да се разкайваме за това. Защото това звучи като възмож-но най-скучната книга на света. И все пак - добави тя, като бършеше прашните кокалчета на ръцете си в ризата, - позволих си волността да проверя в каталога. Книгата би трябвало да е някъде из купчините. Можеш да ми благодариш по-късно.
- Бива си те - ухили се Лус. Нямаше търпение да се качи в библиотеката. Ако някой в семейството на Даниел беше написал книга, не беше възможно тя да е отегчителна. Или поне не и за Лус, във всеки случай. Но после тя сведе поглед към другото нещо, което още държеше в ръка. Кадифената кутийка за бижута от Кам.
- Какво мислиш, че означава това? - попита тя Пен, когато тръгнаха нагоре по настланите с мозайка стълби към библиотеката.
Пен сви рамене:
- Чувствата, които изпитваш към змиите, са...
- Омраза, агония, изключителна параноя, и отвращение -изброи Лус.
- Може би е като... ами, аз едно време се страхувах от кактуси. Не можех да се приближа до тях - не се смей, убождала ли си се някога на едно от тези неща? Остават в кожата ти с дни. Както и да е, една година, за рождения ми ден, татко ми донесе цели единайсет кактуса. Отначало ми идваше да ги метна по него. Но после, знаеш ли, свикнах с тях. Спрях да откачам всеки път, като се приближа до кактус. В крайна сметка, това определено свърши работа.
- Значи искаш да кажеш - рече Лус, - че подаръкът на Кам всъщност е много сладък.
- Предполагам - каза Пен. - Но ако знаех, че си е паднал по теб, нямаше да му поверя личната ни кореспонденция. Съжалявам за това.
- Той не си пада по мен - понечи да каже Лус, като опипваше златната верижка в кутийката, представяйки си как ще изглежда тя върху кожата й. Не беше казала на Пен нищо за пикника си с Кам, защото... ами, всъщност, не знаеше точно защо. Имаше нещо общо с Даниел и с това как Лус все още не можеше да определи в какви отношения е - или в какви отношения искаше да бъде - с всеки от двамата.
- Ха - изкиска се Пен. - Което значи, че ти доста го харесваш! И изменяш на Даниел. Вече ми стана трудно да следя какви ги вършиш и да съм в крак с бройката на мъжете ти.
- Все едно става нещо интересно с който и да е от двамата -каза мрачно Лус. - Мислиш ли, че Кам е прочел бележките?
- Ако го е направил, и въпреки това ти е подарил онова колие - каза Пен, - значи наистина е хлътнал по теб.
Влязоха в библиотеката и тежките двойни врати се затвориха зад тях с глух звук. Звукът отекна из стаята. Мис София вдигна очи от купищата книжа, покриващи осветеното й от на-столна лампа бюро.
- О, здравейте, момичета - каза тя, като им се усмихна толкова широко, че Лус отново се почувства виновна, задето така се беше унесла в бленуване по време на лекцията й. - Надявам се краткото ми упражнение за преговор да ви е харесало - почти пропя тя.
- Много. - Лус кимна, макар че в упражнението не беше имало нищо кратко. - Дойдохме тук да преговорим още няколко неща преди изпита.
- Точно така - обади се Пен. - Вие ни вдъхновихте.
- Колко прекрасно! - Мис София размести книжата си и те изшумоляха. - Някъде имам списък с допълнителни четива. С удоволствие ще ви направя копие.
- Страхотно - излъга Пен, като леко побутна Лус към купчините с книги. - Ще ви кажем, ако ни потрябва!
Зад бюрото на мис София, в библиотеката беше тихо. Лус и Пен оглеждаха каталожните номера, докато подминаваха рафт след рафт на път към книгите по религия. Енергоспестяващите електрически крушки имаха детектори за движение и се предполагаше, че се включват всеки път, когато момичетата пресичаха някоя от пътеките между рафтовете, но само около половината работеха. Лус осъзна, че Пен още се държеше за ръката й, а след това си даде сметка, че не й се искаше да я пусне.
Момичетата стигнаха до обикновено претъпкания отдел за учене, където светеше само една настолна лампа. Всички други сигурно бяха на партито на Габ. Всички, с изключение на Тод. Той беше вдигнал крака върху стола отсреща и си даваше вид, че чете някакъв световен атлас с размерите на масичка за кафе. Когато момичетата минаха край него, той вдигна очи с мрачно изражение, което се дължеше или на това, че бе много самотен, или на леко раздразнение, че го безпокоят.