Оковите на скръбта
- Автор: Сандерсон Брендон
- Серия: Мъглороден #6
- Год: 2018
- Язык: болгарский
- Год: Артлайн Студиос
- ISBN: 978-619-193-119-4
- Переводчик: Йоана Гацова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Оковите на скръбта». Краткое содержание книги:
Свали палтото си от закачалката на стената и го облече, след което излезе навън в нощта. Мараси тъкмо бе отишла да повика началника-гара, сигурно за да уреди нещата с пътуването с товарния влак. Уакс вървеше успоредно с релсите, покрай редицата електрически лампи, които озаряваха перона със студената си светлина, докато не стигна до пейката, където Стерис се беше заела с бродерията си.
— Мараси казва, че не се чувстваш особено добре — отбеляза той, като се настани до нея.
Стерис спря да бродира.
— Ти наистина обичаш да говориш направо, лорд Уаксилий.
— Понякога.
— Но, както е известно и на двама ни, това е само фасада. Отраснал си сред елита на Елъндел. Имал си частни учители и преподаватели, които са работели върху дикцията ти. През юношеските си години си прекарвал времето си на празненства и балове.
— А след това прекарах двайсет години в Дивите земи — каза Уакс. — Вятърът там може да извае в нови форми и най-устойчивата гранитна скала. Изненадва ли те, че може да направи същото с един човек?
Тя се обърна към него, наклонила глава.
Уакс въздъхна, облегна се и протегна крака напред.
— Случвало ли ти се е да бъдеш на място, където изобщо не се вписваш? На място, където всички останали сякаш мигновено схващат как стоят нещата? Знаят какво да правят. Какво да кажат. Но, Покварата да го тръшне — на теб ти се налага да полагаш усилия, за да го проумееш?
— Току-що описа целия ми живот — каза Стерис тихо.
Той обгърна раменете ѝ с едната си ръка и я остави да положи глава на рамото му.
— Е, така се чувствах аз на онези празненства и балове. Социалните контакти бяха задължение за мен. Всички се смееха, а аз стърчах, скован от напрежение, и се опитвах да измисля как би било правилно да се държа. По онова време не се усмихвах особено често. Май все още е така. Винаги, щом можех, се измъквах от увеселенията и си намирах някой уединен балкон.
— А там какво правеше? Четеше ли?
Уакс се засмя леко и отговори:
— Не. Нямам нищо против книгите от време на време, но запаленият читател тук е Уейн.
Стерис вдигна глава, изненадана.
— Сериозно говоря — потвърди Уакс. — Е, да, той наистина обича и онези с картинки в тях, но наистина чете много. И често — на глас. Трябва да го чуеш как разиграва героите сам пред себе си. А аз… аз просто си намирах някой балкон с изглед към града и наблюдавах. Слушах.
Той се усмихна и добави:
— Когато бях момче, немалко хора ме смятаха за глупав, защото обичах просто да си седя и да зяпам през прозореца.
— А после отиде в Дивите земи.
— Бях така щастлив, че се отървах от Елъндел и фалша му. Ти ме смяташ за твърде прям. Е, такъв искам да бъда. Такъв беше човекът, на когото се възхищавах. Може би аз просто му подражавам — но правя това с искрено желание. Проклет да съм, но е така.
Стерис замълча за известно време, опряла глава на рамото му, докато Уакс седеше, загледан в тъмата. Беше хубава нощ — като се имаше предвид случилото се.
— Грешиш — каза тя най-накрая със сънлив глас. — Усмихваш се. Най-често — когато летиш със своята стомана. Това са единствените моменти, в които ми се струва… струва, че виждам… неподправена радост в теб…
Той погледна към нея, но тя явно бе задрямала, ако се съдеше по спокойното ѝ дишане. Той се облегна пак назад и се замисли над думите ѝ, докато товарният влак най-после не пристигна на гарата.
10.
Уакс се сепна, събуден от звука на експлозии в далечината.
Побърза да се изправи на крака и посегна към шишенце метални стружки, още сънен и дезориентиран. Къде беше? Купето за персонал в товарния влак. Беше просторно, с няколко твърди дивана в дъното, където машинистите можеха да дремнат, докато чакаха да разтоварят влака. Стерис бе заспала на едното, завита със сакото му. Уейн пък беше задрямал в ъгъла, покрил лице с шапката си.
Бяха решили да оставят прислугата засега; те щяха да потеглят със следващия пътнически влак. МеЛаан беше предпочела да се вози заедно с багажа им — искаше да разгледа костите, които си беше взела за пътуването, и да си избере правилното тяло за момента.
Уакс изпи шишенцето със стружките, извади Възмездие и пое със залитане в посока на звуците — които, след като се беше разсънил напълно, вече не му се струваха съвсем като от експлозии. Бяха по-скоро продължително, далечно боботене, като от земетресение, някъде в далечината. Влезе в машинното отделение. Този двигател беше по-модерен — захранваше се с дизел и нямаше нужда от тендер.