Незаключената врата
- Автор: Маринина Александра Борисовна
- Серия: Настя Каменская #23
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: Хермес
- ISBN: 9789542609438
- Переводчик: Здравка Петрова
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Незаключената врата». Краткое содержание книги:
Андрей я прегърна през раменете, привлече я към себе си, целуна я по слепоочието.
— Ами какво мога да ти кажа, Наташенка? Бизнесът си е бизнес, той никога не върви ритмично и гладко, винаги има периоди на възход и ужасни спадове. Сега, именно през тези седмици, ние сме в спад. Колко време ще продължи той? Не знам. Понякога кризите свършват след два-три месеца, понякога траят година и повече. Достатъчно е някакви контейнери с товари да се забавят на митницата и я закъсваме. Стоката е платена, парите за нея са преведени в чужбина, а ние не можем да я продадем и да си върнем разходите, да не говорим за получаване на печалба. Не получим ли навреме някакви пари — не можем да заплатим следващите договори. Освен това, ако не продаваме стоката и не получаваме пари, няма какво да вложим в банката и губим лихви. На митницата сега е пълен хаос, закупихме от Германия и Австрия медицинско оборудване и вече два месеца не можем да го измъкнем от митничарите. Вложени са луди пари, а колко ще загубим от това — днес все още е трудно да се каже. Аз разбирам, не те успокоих, но засега не мога да ти кажа нищо по-ясно. Извинявай, мила.
Сърцето на Наталия се сви. Ето на, Андрей има проблеми във фирмата, а и тя с нейния сериал… Нищо нямаше да се случи, ако беше започнала да го снима след година, когато телевизионният канал щеше да й даде пари. Обаче не, тя се заинати: ще снимам веднага! Андрей е добра душа, съгласи се да й услужи, макар да няма никакви гаранции, че телеканалът после ще даде своята част от парите. Да, съгласиха се, но устно, не са подписвали никакви документи. А какво по-несигурно има от думата на чиновник? Само думата на мошеник. Андрей тогава каза, че няма нужда да мисли за това, че ако телеканалът се откаже от намеренията си, през следващата година той ще намери още пари, та сериалът да бъде приведен в пазарен вид. А сега се оказва, че всичко е толкова несигурно, толкова илюзорно…
Какво пък, решено. Утре още сутринта тя ще помоли Сеня Мусатов да преразгледа плана за производство на филма и точно да пресметне с колко снимачни дни ще изостанат от графика, ако се предположи, че милицията ще продължи активната си работа още поне седмица. Повече едва ли: активното издирване на един престъпник трае не повече от две седмици, после всичко утихва и се оставя на волята на случая, защото напират за разкриване нови престъпления, те се извършват всеки ден. За един снимачен ден, ако всичко върви както трябва, всички са дошли навреме, актьорите не са се напили и техниката не е отказала, се получава материал, който впоследствие се преобразува в три-четири минути полезно екранно време. В много сполучлив ден — пет минути, но само ако се работи без сривове четиринайсет часа без прекъсване. Разбира се, може да се правят и по трийсет полезни минути, но тогава качеството ще се окаже просто чудовищно ниско. Ще трябва да се поставя една камера, да се снима един план и да се записва жив звук. Получават се някакви говорещи глави, а не кино. През седемдесетте години, когато Наталия учеше във ВГИК, понякога се снимаше така, само че това се наричаше „телевизионен театър“, а не „многосериен филм“. Тя ще седне с Мусатов и ще види с колко снимачни дни ще трябва да съкратят работата. Няма да има никакво допълнително наемане на павилиона, по-добре те с Руслан да преработят сценария. От най-скъпите снимки — в метрото и в центъра на Москва — също ще трябва да се откажат, но нищо, с Руслан ще измислят нещо.
Наталия вече заспиваше, притисната до рамото на мъжа си, когато досами ухото й изригна с оглушителни трели телефонът.
— Натуля? — чу тя в слушалката развълнувания глас на Ира Савенич. — Събудих ли те?
— Какво се е случило? — уплаши се Наталия. Тя знаеше, че Ира никога не би й звъняла толкова късно просто така, за да сподели любовни емоции или впечатления от прочетена книга.
— Току-що ми се обади Руслан. Някой подхвърлил в жилището им умрели плъхове. С Яна не искат да останат там през нощта. Може ли да ги докарам при теб? Нямам къде другаде да ги дяна… Нали знаеш, имам само един диван, нямам дори походно легло.