Към кулата на Зеления ангел. Част първа [bg]

— Защо не ни каза за това по-рано, Гелое? Толкова много други сведения можехме да получим!

Магьосницата видимо потисна резкия си отговор.

— Споделяла съм всичко съществено. Имаше изключително малко за споделяне през тази целогодишна зима. Повечето птици измряха или се крият от студа — във всеки случай не летят. И не ме разбирайте криво: аз не мога да разговарям с тях като с вас сега. Техните мисли не са като на хората и думите невинаги им прилягат, нито пък мога винаги да ги разбирам. Те разбират добре времето и страха, но тези признаци са достатъчно ясни и за нас. Освен това само достатъчно очевидни и едри неща като човек на крака или на кон могат да привлекат вниманието им. Ако хората не ги преследват, те мислят твърде малко за нас.

Деорнот осъзна, че я гледа вторачено, и отмести очи. Помисли си, че тя не само говори с птиците — спомни си крилатото нещо, което го беше блъснало в гъсталака над Стефлод — но знаеше, че ще е глупаво да заговори за това. Дори повече от глупаво, реши внезапно той — щеше да е невъзпитано. Гелое беше верен съюзник и притичащ се на помощ приятел. Защо да й завижда за тайните, върху които е построен животът й?

— Смятам, че валада Гелое е права, сир — каза тихо той. — Тя е доказвала неведнъж, че е ценен съюзник. Сега са важни новините, които ни съобщава.

Джосуа го погледна остро, после кимна в знак на съгласие.

— Добре. Гелое, имат ли твоите крилати приятели някаква представа колко хора идват и колко бързо?

Тя помисли известно време.

— Смятам, че бройката е някъде в стотици, Джосуа, макар че това е предположение. Птиците не могат и да броят като нас. Колкото до това кога ще са тук, те, изглежда, пътуват, без да бързат, спокойно, така че няма да се изненадам, ако ги видим тук в рамките на месец.