Към кулата на Зеления ангел. Част първа [bg]

— Разбира се, че не е… Искам да кажа — разбира се, че е добре да науча. Но брането на ягоди, не — искам да кажа… О! — Объркан, Странгиард млъкна.

— Разбрах защо Странгиард идва с нас — каза Бинабик. — А и аз може да помогна с нещо. Но защо Саймън, валада Гелое? И защо тук?

Магьосницата набързо прекара ръка по косата на Лелет — детето не реагира, — после седна на колоната до нея.

— Колкото до това, мисля, че Саймън може би ще ми помогне. Но нека обясня всичко, за да не направим грешки. — Тя изчака и другите да насядат край нея. — Казах ви, че идва нова голяма буря. По Пътя на сънищата ще е трудно да се върви, а може би и невъзможно. Идват и други неща. — Тя вдигна ръка, за да предотврати въпроса на Саймън. — Не мога да кажа повече. Не и преди да съм говорила с Джосуа. Моите птици ми донесоха вестта, но дори те ще се изпокрият, когато дойде бурята. Тогава ние тук, на върха на скалата, ще останем слепи.

Докато говореше, тя ловко струпа купчинка съчки на каменния под и я запали с една клечка, която подържа над пламъка на лампата. След това бръкна в джоба на наметалото си и извади малка торбичка.

— И така — продължи тя, — докато още е възможно, ще направим последен опит да съберем тези, които могат да са ни полезни или се нуждаят от убежището, което можем да им осигурим. Събрах ви тук, защото това е най-подходящото място. Самите сити са го избрали, когато е трябвало да говорят помежду си от голямо разстояние, като са използвали, както гласи старата наука, „Камъни и Везни, Сдружения и Любопитни“, както са наричали своите Свидетели. — Тя изсипа шепа билки от торбичката на дланта си. — Затова нарекох това място Обсерватория. Както духовниците в обсерваториите на стария Империум преди векове са наблюдавали от тях звездите, така и ситите някога са идвали тук, за да оглеждат своята империя Остен Ард. Това е могъщо място за виждане.

Саймън знаеше някои неща за Свидетелите — бе призовал Адиту с огледалото на Джирики и бе видял разушителното използване на Мъгливата лампа от Амерасу. Внезапно си спомни съня си от нощта на бдението си — осветеното от факли шествие, ситите и странната им церемония. Имаше ли нещо общо характерът на това място с неговото ясно видение за миналото?

— Бинабик — каза Гелое, — може да си чувал за Тиамак, врана, с когото се сприятелил Моргенес. Мисля, че той е изпращал понякога послания на твоя господар Укикук. — Тролът кимна. — Диниван от Набан също познаваше Тиамак. Той ми каза за него: бил подстрекавал към някакъв добронамерен заговор, в който въвлякъл съплеменниците си. — Гелое се намръщи. — Така и не разбрах какъв е точно. Боя се, че сега, когато Диниван е мъртъв, блатният човек е останал без приятели. С Лелет се опитахме да го намерим, но не успяхме. Пътят на сънищата е много несигурен напоследък.