![Към кулата на Зеления ангел. Част първа [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/7/9/1/km-kulata-na-zeleniya-angel-chast-prva-bg-download.jpg)
Към кулата на Зеления ангел. Част първа [bg]
- Автор: Уильямс Тэд
- Серия: Спомен, печал и трън #3
- Год: 2004
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 954-585-553-3
- Переводчик: Роза Григорова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Към кулата на Зеления ангел. Част първа [bg]». Краткое содержание книги:
Светло петно се появи в далечината, малко и сиво като потъмняла сребърна монета. Той се запъти към него. Чернотата го смазваше, червените искри цвъртяха през него като огнени копия. Той се опита да стисне ръцете на приятелите си, да ги усети, но не можа. Сивото не изглеждаше по-близо. Той беше изтощен като плувец, навлязъл далеч навътре в морето.
„Бинабик, помогни ми!“ — мислеше той, но приятелите му бяха загубени отвъд безкрайната чернота. „Помогни ми!“ Дори мъничкото сиво петънце се изгубваше. „Мириамел, исках да те видя пак!…“
Посегна за последен път към петното светлина и усети докосване като от пръсти, които стискаха неговите, макар че наоколо нямаше никакви ръце. Получи капка сила и се хлъзна към сивото, по-близо… по-близо, с черно наоколо… по-близо…
Деорнот си помисли, че при други обстоятелства би се разсмял. Да видиш Джосуа седнал, заслушан с такова съсредоточено и пълно с уважение внимание в тези необикновени двама съветници — жената с ястребово лице, мъжка коса и мъжки дрехи, и един висок до кръста ти трол — беше все едно да видиш олицетворение на света, обърнат с главата надолу.
— И какво се надяваш да донесе този Тиамак, валада Гелое? — попита принцът и премести лампата по-близо. — Ако е друг мъдрец като Моргенес и теб, сигурен съм, че ще го посрещнем с „добре дошъл“.
Магьосницата поклати глава.
— Той не владее Изкуството, Джосуа, и категорично не е подпалвач на войни. Всъщност той е един стеснителен дребосък от блатата, който знае много за билките, които растат във Вран. Опитах се да го повикам тук само защото беше близък до Лигата и защото ме е страх за него. Диниван имаше някакъв план да го използва, но Диниван е мъртъв. Тиамак не бива да се изоставя. Преди да дойде бурята, трябва да спасим всички, които можем.
Джосуа кимна без особен ентусиазъм. Воршева, която седеше до него, не изглеждаше по-радостна. Деорнот си помисли, че жената на принца сигурно негодува заради допълнителните отговорности, които се трупат на плещите на съпруга й — дори заради твърде незначителната отговорност за страната на блатата.
— Благодаря ти, Гелое — каза принцът. — Благодаря ти и че опита отново да стигнеш до племенницата ми Мириамел. Все повече се безпокоя за нея.
— Странно е — отвърна магьосницата. — Има нещо необичайно тук, нещо, което не мога да разгадая. Сякаш Мириамел издига някаква бариера пред нас — но тя няма такива способности. Озадачена съм. — Тя тръсна глава, сякаш прогонваше някаква мисъл. — Но има и още да ти казвам.
Бинабик, който пристъпваше от крак на крак, докосна ръката й.
— Прости ми, но трябва да ида при Саймън, за да се уверя, че е добре след Пътя на сънищата.
Гелое почти се усмихна и каза:
— Върви, можем да поговорим и по-късно.
— Върви, Бинабик — каза и Джосуа. — Аз също ще дойда да го видя после. Той е смело момче, макар че понякога е прекалено нетърпелив.
Тролът се поклони и заситни към развяващата се врата на палатката.
— Вих искала другите ми новини да са хубави, принц Джосуа — каза Гелое, — но птиците ми донесоха тревожни вести. Големи отряди въоръжени мъже идват към нас от запад.
— Какво? — Джосуа се стресна, а Воршева заслони корема си с ръце. — Кой ти изпрати тази новина?
Магьосницата поклати глава.
— Нямам предвид птици като тези на Джарнауга, които разнасят малки парченца пергамент. Говоря за птиците в небето. Аз мога да приказвам с тях… донякъде. Достатъчно, за да разбирам смисъла на нещата. От Хейхолт идва войска. Минали са на коне през градовете на долината Хасу и сега вървят по южната граница на Голямата тора към степите.
Деорнот я погледна, после каза отпаднало и недоверчиво:
— Ти говориш с птици?
Гелое му хвърли остър поглед.
— Това може да е спасило живота ти. Как мислиш, че разбрах, че трябва да дойда при теб на бреговете на Стефлод, когато трябваше да се биеш с хората на Хотвиг в мрака? И как мислиш, че те открих преди това в огромната Алдхеорте?
Джосуа беше сложил ръка на рамото на Воршева, сякаш да я успокои, макар че тя изглеждаше съвсем спокойна. После каза необичайно рязко: