Шпионите на Собек [bg]

— Господарю — каза свещеникът и попи лицето си с парфюмирана кърпа, — почти не пихте. Настоящата криза ли ви гнети?

Амеротке се вгледа изпитателно и сериозно в този човек, който отчаяно се опитваше да скрие своите собствени страхове. Реши да му се довери — или пък защо не и да го изпита?

— Първожрецо Куфу — доближи се той до него, — тръгвам от Тива утре заран. Трябва да отида в оазиса Синджар.

— Защо? — свещеникът изглеждаше изненадан, но и изплашен.

— Там трябва да е решението на всички тези мистерии — прошепна Амеротке. — Оазисът може би е част от тях. Но, Куфу — пристъпи той още по-близо до него, — трябва да получа вашата дума, вашата свещена дума, че никой, имам предвид абсолютно никой, няма да научи за пътуването ми. Разбрахте ли?

Куфу вдигна дясната си ръка.

— Кълна се в нашата светая светих! — прошепна жрецът. — Но — добави той, като сбърчи лице в усмивка, — защо го казвате точно на мен?

— Трябва да взема един кожен тубус с документи от вашия Дом на книгите. Става дума за карти на оазиса Синджар и на пътищата до него — обясни Амеротке и посочи към градината. — Хладно е. Никой няма да има нищо против, ако се поразходим в градината. Домът на книгите не е далеч.

Куфу се съгласи. Бузирис и Матайа забавляваха Пармен и останалите гости с гатанки и главоблъсканици. Първожрецът и Амеротке прекосиха ароматните градини, които бяха прекрасно осветени от маслени лампи от алабастрови гърненца и цветно боядисани фенери. Стигнаха до Дома на книгите. Куфу прошепна няколко думи на пазача отвън. Резето се вдигна, лампите бяха запалени и с помощта на Амеротке кожената туба за документи с папирусовия етикет беше намерена. Съдията я стисна под мишница, благодари на първожреца и се върна в стаята си, за да я скрие. После реши, че любезността изисква да се присъедини отново към останалите от групата в Залата на пиршествата. Но когато се върна, Пармен и другите вече си бяха тръгнали, след като бяха изразили шумното си учудване какво ли се е случило с господаря Амеротке. Съдията просто се усмихна на това и седна на възглавниците. Учтивият разговор бе възобновен, но отново спря за кратко, тъй като се дочу далечен писък, който отекна и заглъхна в храмовите градини. Матайа сви рамене и се върна на това, което Пармен й бе казал за продажбата на Дома на гората и за отпътуването си за Мемфис. Куфу понечи да отговори, а Амеротке се накани да си върви, но точно в този миг раковинен рог изсвири сигнал за тревога и всички замръзнаха на местата си. След миг вратите на залата се отвориха с трясък и един дякон, опулил очи, залитна в трапезарията.