Пазачът на фара [bg]

– Може би вътре има нещо, което разкрива мотива за убийството и би ни насочило към убиеца – каза Мелберг. – Само да намерим компютъра и готово.

– Да не вадим прибързани изводи – каза Патрик. – Нямаме представа къде може да бъде компютъра и кой го е взел. На всяка цена трябва да го намерим, както и мобилния телефон. Но дотогава ще изчакаме със заключенията.

– Ако го намерим – каза Йоста, но после лицето му грейна. – Ерлинг каза, че Сверин е бил малко разтревожен за нещо, свързано със сметките. Щял е да се срещне с Андерш Беркелин, който отговаря за финансите на „Бадис“. Компютърът може да е останал при него. Работили са заедно по проекта, така че не е невъзможно да го е оставил там, нали?

– Йоста, ти и Паула ще отидете да говорите с него. С Мартин ще отидем до апартамента, искам лично да го огледам. Нали днес трябва да получим доклада на Турбьорн?

– Точно така – потвърди Аника.

– Добре тогава. Бертил, ще държиш ли нещата тук под контрол?

– Естествено – каза Мелберг. – То се подразбира. И нали не сте забравили за утре?

– Утре?

Останалите се обърнаха учудени към него.

– Да, ВИП поканата за „Бадис“. Трябва да сме там в десет и половина.

– Наистина ли сега е моментът за това? – каза Патрик. – Реших, че сме го отложили, защото имаме малко по-важна работа за вършене.

– Добруването на града и общината винаги са на първо място – отвърна Мелберг и се изправи. – Ние даваме важен пример на общността и участието ни в местни проекти не бива да бъде подценявано. Така че среща пред „Бадис“ утре в десет и половина.

Последва примирен шепот. Знаеха кога е безсмислено да се спори с Мелберг. А и двучасова почивка с масажи и други укрепващи тялото и духа процедури можеше пък да направи чудеса за работния процес.