Маската на смъртта [bg]

Изражението на дребничкия мъж навеждаше на мисълта, че е смятал да отклони Барнаби от намерението му да разпитва Тим, но не се оказа така.

— Сега да вървим — подкани той.

Въведе ги в полутъмна стая. Кадифени завеси спираха дневната светлина. Арно отиде до прозореца и леко ги дръпна. Купчината под завивките на леглото тутакси се размърда. Въздухът беше толкова тежък, че на Барнаби му се прииска да отвори малко прозореца.

Арно приближи леглото и започна да говори тихо, преди да дръпне юргана. Отдолу се показа удивително красиво лице, разчорлена мека руса коса и огромни кротки очи, които се въртяха некоординирано и изплашено.

— Тим, господин Барнаби иска да поговори с теб.

Момчето се дърпаше, по гладкото му като алабастър чело пулсираше вена.

— Ще остана тук — продължи Арно.

За да не гледа момчето отвисоко, Барнаби приближи стол и седна до леглото недалеч от Арно. Кимна на Трой и той се оттегли в тъмния ъгъл на стаята; извади бележника си, без да храни особени надежди, че от този разпит ще излезе нещо.

— Сигурно си много нещастен, Тим, но се надявам да ни помогнеш. — Гласът на главния инспектор прозвуча нежно и галещо. Трой се запита дали някой в управлението би повярвал, че шефът му е способен на такова нещо. Въпреки това момчето панически стисна ръката на Арно. Още снощи той ги предупреди, че това е обичайното състояние на младежа.

— Разбра ли какво се случи, Тим? Разбра ли, че някой е умрял?

Последва дълга пауза.

Момчето започна да мърмори нечленоразделно. Всеки от тримата мъже си го обясняваше по свой начин. И така, в продължение на повече от половин час Барнаби упорито се мъчеше да измъкне нещо повече от болното съзнание на младежа. Възмущението на Арно растеше; Тим се отпусна в дрямка — очевидно форма на самозащита.

Барнаби не изпитваше никакво чувство за вина. От една страна, бе убеден, че макар момчето да е душевноболно, не е лишено от способността да забелязва какво става около него, а от друга — беше сигурен, че взимаше показания по най-толерантния и човешки начин. Главният инспектор хвърли поглед към сержанта, а той, както правеше в подобни случаи, побърза да сведе клепачи, та началникът му да не прочете в погледа му насмешката и нетърпението, което изпитваше. И както обикновено, Трой закъсня с части от секундата. Барнаби прочете в очите му: „Само си губим времето“. Главният инспектор обаче не беше убеден в това. Нямаше никакво съмнение, че след като бе толкова близо до своя Учител на подиума, Тим бе видял нещо, а и в поведението на Арно се долавяше и някаква друга тревога, освен желанието да предпази момчето от допълнително вълнение.