![Маската на смъртта [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/7/2/3/maskata-na-smrtta-bg-download.jpg)
Маската на смъртта [bg]
- Автор: Грэм Кэролайн
- Серия: Убийства в Мидсъмър #3
- Год: 2005
- Язык: болгарский
- Год: Унискорп
- ISBN: 954-330-020-8
- Переводчик: Теодора Давидова
- Жанр: Полицейские детективы
Электронная книга - «Маската на смъртта [bg]». Краткое содержание книги:
Критиците обикновено нареждат Каролайн Греъм сред авторите на криминални загадки, много близки до Агата Кристи. Този път тя е създала толкова ярки образи, наситила е криминалната история с такава фина социална сатира, че читателят неизбежно се пита дали не открива нов литературен жанр. Чудесно написан, прекрасен за четене роман. Пъблишърс Уикли
Изключително забавно и същевременно в традициите на класическия криминален роман с прекрасен език — нищо чудно да стане класика в литературата на Новата епоха. Уикенд Телеграф
Необикновените и плашещи събития от предишната вечер в началото почти не стигаха до съзнанието й. Всичко случило се й се виждаше забавно и интересно, но някак далечно. Все едно стоеше зад стъклена стена. (Преди да я заведат в солариума, тя бе смръкнала третата линия за деня.) А когато полицията пристигна, ефектът от кокаина започна да избледнява; страхът и бъркотията все повече я завладяваха. Започна да осъзнава, че е замесена в страшни събития, че изглежда като карикатура. Остави се Дантон да я превърне в нещо напълно нелепо, за което, естествено, плати тлъста сума. Щракването на бравата я накара да подскочи. На вратата се появи Мей, но тя изобщо не я помнеше.
Мей носеше чаша топъл ароматен чай. В шкафа за гости винаги държаха резерви от „Ърлсгрей“, кафе на зърна и други упадъчни лакомства. Мей беше сложила и няколко капки от специалната си тонизираща напитка, за да подпомогне възстановяването на гостенката. Остави чашата върху нощното шкафче и седна до жената.
Фелисити изглеждаше кошмарно. Лицето й приличаше на лист хартия, по който дете е драскало хаотично с пастели. Обилните количества пяна, гел и лак бяха превърнали косата й в кошмарна топка от безжизнени нишки. Мей помилва ръката й и след кратки увещания успя да я накара да отпие от топлата течност.
Фелисити се подчини, но зъбите й тракаха така неудържимо по ръба на чашата, че чаят започна да се разплисква. Мей отдалечи леко чашата, след което й я подаде отново за малко. Бавно и полека. Аурата на Фелисити бе направо разбита. Мей не помнеше да е срещала толкова тежък случай.
След известно време посегна към кожената чанта с тоалетни принадлежности на гостенката. Порови да види какво би й послужило и извади голям буркан крем. С бавни ритмични движения започна да почиства лицето на Фелисити с крема. Много скоро кошчето за отпадъци в стаята се напълни с разноцветни хартиени кърпички. Постепенно естествената бледност на кожата се появи на бял свят.
Мей отиде за малко в стаята си. Измъкна от гардероба си тъмносиня копринена роба. (Никой друг цвят да освежава така добре духа.) По пътя към вратата взе шише мек шампоан и пухкав пешкир и се върна в стаята на Фелисити.
Миенето на косата се оказа далеч по-сложно от почистването на лицето, Фелисити не се противеше, само стискаше здраво очи. Мей имаше чувството, че се бори с лъвска грива. Отчасти обяснението дойде, когато за неин ужас в ръката й остана повечето от косата на крехката жена пред умивалника. Мей се изплаши да не би жената да страда от някаква ужасна алергия. След кратък миг на стъписване се сети, че вероятно е изкуствена коса. Изстиска я, метна я да се отцеди върху гърба на стола и продължи с шампоана. Как хората позволяват да наплескат косата им с толкова лепило? Най-сетне водата потече чиста и бистра. Обви главата на Фелисити с хавлиената кърпа. Когато косата поизсъхна, Мей я вчеса и я привърза на тила.
— Така е по-добре, нали — тихичко попита тя и Фелисити й се усмихна.
Жената изскимтя като гладно коте.
— Предлагам сега да си легнете и да се опитате да поспите, докато стане време за обяд. Тогава ще се окъпете и ще хапнете нещо съвсем леко.
Фелисити седеше на леглото като истукана, с пълни с болка очи.
— Няма да се тревожите за нищо — продължаваше Мей. — Ние ще се погрижим за вас. — Наведе се и леко целуна жената по бузата.
През това време Джанет миеше изработените на ръка от нея съдове и както обикновено ги блъскаше в каменния умивалник. Докато водата се плискаше обилно, тя се замисли какво ли ще обядват. Ред беше Суами да се погрижи за храната на групата, но тя още не се беше появила, а вече наближаваше десет. Очертаваше се доста объркан ден. След смъртта на Учителя всичко щеше да е объркано, независимо колко им се иска нещата да продължат постарому. Какво ли ги очаква? Ами ако се окажеше, че къщата вече не е на тяхно разположение? Дали ще се опитат да си намерят друг общ дом? Тя самата иска ли го?
Джанет съзнаваше, че не притежава таланта да се бърка в живота на хората — тук го наричаха „приятелски интерес“. От време на време мърмореше — не виждаше защо трябва да се бори с този си навик, макар тук да му се мръщеха. Онзи ден например си позволи да изрази недоволство от времето и Хедър тутакси й изнесе лекция колко трябва да е благодарна, че не е сляпа и не страда от множествена склероза.
Разгневена от всичките правила и ограничения, тя реши да ги наруши и да си направи истинско кафе. Изпитваше неустоима нужда да повдигне духа си. Да върви по дяволите ракът на панкреаса. Може да беше и нещо на черния дроб. Ще занесе малко и на Трикси.