Маската на смъртта [bg]
- Автор: Грэм Кэролайн
- Серия: Убийства в Мидсъмър #3
- Год: 2005
- Язык: болгарский
- Год: Унискорп
- ISBN: 954-330-020-8
- Переводчик: Теодора Давидова
- Жанр: Полицейские детективы
Электронная книга - «Маската на смъртта [bg]». Краткое содержание книги:
Критиците обикновено нареждат Каролайн Греъм сред авторите на криминални загадки, много близки до Агата Кристи. Този път тя е създала толкова ярки образи, наситила е криминалната история с такава фина социална сатира, че читателят неизбежно се пита дали не открива нов литературен жанр. Чудесно написан, прекрасен за четене роман. Пъблишърс Уикли
Изключително забавно и същевременно в традициите на класическия криминален роман с прекрасен език — нищо чудно да стане класика в литературата на Новата епоха. Уикенд Телеграф
В шкафа за гости откри порочно истинско кафе. Смля малко и вдъхна с наслада аромата. Извади и пакет неотваряни бисквити. За угощението на духа избра чиния на сини цветчета. Нареди в кръг сладкишите и изчака кафето да кипне. От градината откъсна розов цвят, който според нея подхождаше на аранжировката.
Натоварена с подноса, влезе в преддверието, за да се качи на горния етаж. В подножието на стълбите видя Мей и Арно да разговарят с непознат мъж в лекедисан костюм. Докато Джанет се колебаеше дали да продължи, или да се върне, Мей и мъжът тръгнаха нагоре.
— Кой е този, Арно?
— Адвокат на семейство Гамлин. — Очите на Арно с мъка се откъснаха от гърба на обожаваната от него жена и се насочиха към Джанет. — Случило се е нещо ужасно. Струва ми се, хората така наричат такива събития. Не съм в състояние да определя дали за нас това е благословия или проклятие. Тази сутрин са го намерили мъртъв.
— Кого? Да не би Гай?
Арно кимна.
— Очевидно е поискал да го събудят в девет и когато прислужничката се качила с чая, го заварила да лежи на пода. Дори не си е лягал. Предполагат, че е получил инфаркт.
— Наистина е ужасно! — Още докато отговаряше както се очакваше от нея, Джанет изпита истинско задоволство. Онзи беше наистина отвратителен. Алчен и груб. Светът се отърва от него: А и каква чудесна новина за Трикси! Истински подарък! Далеч по-добър от ароматното кафе, което носеше.
— Според Мей е по-добре да съобщят на Суами — продължаваше Арно. — Майка й е все още някак… — замълча тактично, но Джанет вече се качваше нагоре по стълбите.
Трикси беше будна, но все още в леглото, и пушеше.
— Пристигна ли пощата? — попита тя без заобикалки.
— Пристигна — отговори Джанет, докато оставяше подноса на скрина в стаята. Дали Трикси не чакаше някое от писмата, които пристигаха за нея в сиви пликове? — Чакаш ли нещо?
— Не точно. — Трикси беше облякла ябълковозелена копринена дреха. Нямаше грим по лицето и то изглеждаше гладко и млечно на цвят. Джанет забеляза, че вчерашните натъртвания от вътрешната страна на ръцете й вече придобиваха синкав цвят.
— Направила съм ти истинско кафе.
— Ще си изпатиш. Нали знаеш, че сме в безкофеинова зона.
— Отворих и пакет бисквити. — Джанет остави своята чаша и отиде с чинията със сладкиши до прозореца. Нейната роза изведнъж се оказа не на място. Беше забравила колко много цветя има в стаята на Трикси. — Изпий го, докато е топло.
— Прекрасно е — въздъхна Трикси. — Тъкмо ще ме стопли.
Как е възможно да й е студено в тази обляна в слънце стая?
— Някакви новини от полицията?
— Тук са. Заедно с адвоката на Гамлин. — Джанет замълча. Червендалестото й лице бе напрегнато. Моментът настъпи, а тя се колебаеше. — Гай Гамлин е починал. Получил е инфаркт.
Никога нямаше да забрави какво последва. Трикси подскочи, сякаш е на маса за електрошокове. Кафето се изплиска върху бледозелената коприна и голите й крака. Чашата шумно се изтърколи на пода. Трикси нададе силен вик, който бързо заглуши с длани.
— Господи, какво да правя сега! — простена тя и започна да пищи.
Около половин час след това драматично и напълно неочаквано изпълнение полицията пристигна, за да разпита Тим. Обзет от нежелание, Арно ги поведе бавно по коридора към стаята на момчето. Пред самата врата спря и постави ръка върху ръкава на Барнаби.
— Няма да ви бъде от полза.
— Моля ви, господин Гибс. Вече говорихме по въпроса.
— Щом така твърдо сте решени… — Арно отстъпи крачка назад. — Налага се да ви кажа нещо от миналото му. Тук никой не го знае, но вероятно ще ви бъде от полза, за да разберете… Срещнах се с него, по-скоро го намерих преди около шест месеца. — Отново млъкна, очевидно събираше мислите си. — Возех Учителя до болницата в Ъксбридж за едни процедури. Ходехме там всеки четвъртък. Обикновено го чаках на паркинга пред задния вход. Онзи четвъртък отидох до тоалетната. Докато слизах по стълбите, срещнах трима мъже. — Едни такива едри, единият с червено-синя татуировка на ръката. Разказваха си нещо и се смееха шумно. Смехът им беше някак грозен и циничен. Докато използвах писоара, в една от кабинките чух хленч. И го открих там — със смъкнати до глезените панталони, с разкървавен анус. Те… бяха го използвали за… — Гласът на Арно секна от вълнение.