Повелител на сенките [bg]

— Защо?

По устните й започваше да се разлива усмивка. Зад нея. Тай все още беше върху скалата, загледан в морето.

— Никого ли не си целувал досега? — попита тя.

— Естествено, че съм. Но не разбирам какво общо има това с молбата ти да те целуна тук и сега.

— Сигурен ли си, че наистина си Херондейл? Защото съм почти убедена, че един Херондейл начаса би се възползвал от подобна възможност. — Тя скръсти ръце на гърдите си. — Има ли някаква причина, поради която не искаш да ме целунеш?

— Като за начало, имаш ужасяващ по-голям брат — заяви Кит.

— Нямам ужасяващ по-голям брат.

— Права си — съгласи се Кит. — Имаш двама.

— Добре тогава. — Ливи отпусна ръце и се извърна. — Щом не искаш…

Кит я улови за рамото. То бе топло под ръката му, горещината на кожата й беше осезаема през тънката тениска.

— Само че искам.

И за негова изненада наистина беше така. Светът му се изплъзваше; имаше чувството, че пропада към една тъмна неизвестност, към назъбения ръб на нежелани избори. А ето че едно хубаво момиче му предлагаше нещо, за което да се залови, начин да забрави, нещо, което да задържи, макар и само за миг.

Пулсът на шията й затуптя лекичко, когато тя полуобърна глава към него, при което косата й докосна ръката му.

— Добре.

— Кажи ми обаче нещо. Защо аз? Защо искаш да целунеш точно мен?

— Никога не съм целувала когото и да било — тихо отвърна тя. — През целия си живот. Не съм срещала почти никого. Ние сме сами срещу целия свят и аз нямам нищо против, готова съм на всичко за семейството си, но имам чувството, че пропускам всички шансове, които би трябвало да имам. Ти си на моите години, ловец на сенки си и не ми лазиш по нервите. Нямам кой знае колко възможности.

— Би могла да целунеш някой от центурионите — предложи Кит.

При тези думи Ливи се обърна изцяло към него с възмутено изражение. Ръката му все още беше върху рамото й.

— Е, добре, май прекалих малко — призна си той. Желанието да я целуне го беше завладяло напълно, така че престана да се съпротивлява и като обви ръка около рамото й, я притегли към себе си. Очите й се разшириха и тя отметна глава назад, обърнала уста към неговата и ето че устните им се срещнаха, учудващо нежно.

Беше лека и сладка, и топла целувка, и тя се мушна в кръга, направен от ръката му, отпускайки длани върху раменете му, първоначално колебливо, а после по-решително. Стисна го здраво и го притегли към себе си, а очите му се затвориха срещу синия блясък на океана в далечината. Кит забрави земята под краката си, света около себе си, всичко, освен усещането от утехата на това някой да го прегръща. Да го е грижа.

— Ливи. Тай! Кит!

Гласът на Даяна го изтръгна от замайването и той пусна Ливи; тя се отдръпна от него с учуден вид, а едната й ръка се вдигна към устните й.

— И тримата! — извика Даяна. — Елате тук, веднага! Имам нужда от помощта ви!

— Е, как беше? — попита Кит. — Добре като за първи път?