Повелител на сенките [bg]

— Ще сляза, когато приключа с това. — Тай се катереше по една от най-големите скали, намирайки ловко къде да се залови. Изтегли се невъзмутимо на върха, разперил ръце, за да запази равновесие. Изглеждаше така, сякаш се кани да полети, косата му — развяна като тъмни крила.

— Нали нищо няма да му се случи? — попита Кит, докато го гледаше как се изкачва по скалата.

— Страшно го бива в катеренето — увери го Ливи. — Когато бяхме по-малки, ми изкарваше акъла. Изобщо нямаше реална представа за това, кога се намира в опасност и кога не. Мислех си, че ще падне от скалите в Лео Карило и ще си строши главата. Ала Джулс ходеше с него навсякъде, а Даяна му показа как да го прави и той се научи.

Тя вдигна очи към брат си и се усмихна. Тай се изправи на пръсти, вперил поглед в океана. Кит почти можеше да си го представи, застанал насред безлюдно поле, с развяно около него черно наметало, като герой в някоя фентъзи илюстрация.

Той си пое дълбоко дъх.

— Не мислиш наистина онова, което каза на Даяна. — При тези думи Ливи се обърна рязко и го зяпна. — За това, че не се тревожиш за Джулиън и останалите.

— Защо мислиш така? — Тонът й беше предпазливо неутрален.

— Наблюдавах ви — отвърна той. — Всички вас.

— Знам. — Ясните й очи, вдигнати към него, изглеждаха мъничко развеселени. — Сякаш си водеше бележки наум.

— Навик. Татко ме научи, че хората се делят на две категории. Онези, които можеш да изиграеш и измамиш, и онези, които не можеш. Така че наблюдаваш хората. Опитваш се да ги разбереш. Как действат.

— И как действат?

— Като изключително сложна машина — отвърна Кит. — Всички сте така свързани, че ако само един от вас помръдне съвсем лекичко, това задвижва и останалите. Тръгнеш ли в обратната посока, това насочва и тях натам. По-тясно свързани сте от което и да било семейство, което познавам. Затова не можеш да ми кажеш, че не се безпокоиш за Джулиън и останалите — знам, че се тревожиш. Знам какво мислите за елфите.

— Че са зли? Не е толкова просто, вярвай ми.

Сините очи на Ливи се стрелнаха към брат й. Той лежеше по гръб на скалата, почти скрит от погледите им.

— И защо ми е да лъжа Даяна?

— Джулиън лъже, за да защити всички вас — каза Кит. — Когато него го няма, ти лъжеш, за да защитиш по-малките. Няма повод за тревога, Джулиън и Марк отидоха в Двора на тъмните феи, надявам се, че ще изпратят картичка, де да бяхме и ние с тях.