Повелител на сенките [bg]
- Автор: Клэр Кассандра
- Серия: Тъмни съзаклятия #2
- Год: 2017
- Язык: болгарский
- Год: Ибис
- ISBN: 978-619-157-208-3
- Переводчик: Вера Паунова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Повелител на сенките [bg]». Краткое содержание книги:
Ала когато изригнели, били в състояние да донесат разруха на много мили от там.
— Джулс — обади се Ема. Той я погледна и в очите му проблясваше ярост. — Може и да нямаме магическа светлина и руни, но все още сме ловци на сенки. С всичко, което означава това. Можем да се справим. Можем.
Речта й се стори доста калпава, но ето че огънят в очите му угасна.
— Имаш право — отвърна. — Съжалявам.
— А аз съжалявам, задето ви доведох тук — каза Марк. — Ако знаех… за руните… ала то трябва да е нещо скорошно, много скорошно…
— Ти не ни доведе тук — възрази Кристина. — Ние те последвахме. И всички прекрачихме прага не само заради теб, но и заради онова, което елфът пука ни каза. Не е ли така?
Някой, когото си обичала и изгубила.
— За мен е вярно — заяви тя и погледна към небето. — Време е да вървим, обаче. До утрото вероятно остават само няколко часа. И след като не можем да използваме руни за енергия, ще трябва да се сдобием с нея по другия начин.
Марк изглеждаше озадачен.
— Наркотици?
— Шоколад — обясни Ема. — Донесох шоколад. Марк, откъде изобщо ти идват такива мисли в главата?
Марк се усмихна с неравната си усмивка и сви рамене.
— Елфически хумор?
— Мислех, че елфите се шегуват най-вече за сметка на другите и погаждат номера на мунданите — подхвърли Джулиън.
— Понякога разказват предълги истории в рими, които според тях са невероятно забавни — отвърна Марк. — Ала трябва да си призная, че никога не ми е било ясно защо.
Джулиън въздъхна.
— Това звучи по-ужасно от всичко, което съм чувал за Двора на тъмните феи.
Марк му отправи благодарен поглед, сякаш за да каже, че разбира, че брат му бе овладял гнева си отчасти заради него, заради всички тях, така че да са добре. Да продължат напред и да открият Кийрън, водени от Джулиън, както винаги.
— Хайде — заяви Марк и се обърна. — Оттук… Трябва да вървим, до зазоряване едва ли остават много часове.
Марк потъна в сенките между дърветата. Мъгла бе полепнала по клоните, като сребристобели въжета. Листата шумоляха тихичко над главите им. Джулиън застигна брат си и Ема го чу как пита:
— Игри на думи? Обещай ми поне, че няма да има игри на думи.
— Начинът, по който тези момчета си казват, че се обичат, е толкова странен — отбеляза Кристина, докато двете с Ема се навеждаха, за да минат под един клон. — Защо просто не го кажат? Толкова ли е трудно?
Ема се усмихна широко на приятелката си.
— Обичам те, Кристина — каза тя. — И се радвам, че получи възможност да посетиш земите на елфите, дори и при толкова необикновени обстоятелства. Може би ще си намериш някой секси елф и ще забравиш за Несъвършения Диего.
Кристина се усмихна.
— И аз те обичам, Ема. И кой знае, може би наистина ще го направя.
Списъкът на Кит с поводи за недоволство от ловците на сенки беше станал толкова дълъг, че бе започнал да си ги записва.
Глупави секси хора, беше написал, които не ми позволяват да си отида вкъщи и да си взема нещата.
Не ми казват нищо за това, какво би означавало да стана ловец на сенки, Ще трябва ли да отида някъде и да се обучавам?
Не ми казват колко дълго мога да остана тук, освен „колкото се наложи". Не трябва ли, рано или късно, да тръгна на училище? Все някакво училище?
Отказват да говорят за Студения мир и за това, колко е отвратителен.
Не ми позволяват да ям курабии.
Помисли за миг и задраска последното изречение. Всъщност му позволяваха да яде курабии, но според него тайничко го съдеха за това.
Май изобщо не разбират какво е аутизъм, психични заболявания, терапия или медицинско лечение. Вярват ли в неща като химиотерапия? Ами ако се разболея от рак? Вероятно няма да се разболея от рак. Но ако се случи…
Не искат да ми кажат как Теса и Джем откриха баща ми. Или защо баща ми толкова мразеше ловците на сенки.
Най-трудно му бе да напише последното. Кит открай време смяташе баща си за дребен измамник, симпатичен мошеник, малко като Хан Соло от „Междузвездни войни", който пътуваше из галактиката, мамейки всички. Само че симпатичните мошеници не ги разкъсваха демони в мига, в който сложните защитни магии около къщата им бъдеха развалени. И въпреки че Кит бе доста объркан от станалото на Пазара на сенките, беше научил едно: баща му не беше като Хан Соло.