Повелител на сенките [bg]

— Аз няма да им кажа — заяви Тай.

— Нито пък аз — съгласи се Ливи. — Очевидно.

И двамата погледнаха към Кит.

— Аз дори не знам защо съм тук.

— Имаш право — съгласи се Ливи и се обърна към Даяна. — Защо е тук?

— Ти като че ли притежаваш способността да знаеш всичко — каза Даяна на Кит. — Реших, че ще е по-добре да контролирам информацията ти. И да те накарам да ми обещаеш нещо.

— Че няма да кажа на никого? Естествено, че няма. Та аз дори не харесвам центурионите. Те са… — Такива, каквито винаги съм смятал, че са ловците на сенки. За разлика от вас. Вие всички сте… различни. — Задници — довърши на глас.

— Не мога да повярвам — заяви Ливи, — че Джулиън и останалите са си намерили забавно приключение, на което да отидат, а нас оставиха да разнасяме хавлии на центурионите.

Даяна изглеждаше изненадана.

— Мислех, че ще бъдеш разстроена — каза тя. — Притеснена за тях.

Ливи поклати глава. Дългата й коса, по-светла от тази на Тай, се разлетя около лицето й.

— За това, че са отишли да се забавляват и да видят Царството на феите? Докато ние тук се пребиваме от работа? Когато се върнат, ще си разменя някои думи с Джулиън.

— Кои думи? — За миг Тай изглеждаше учуден, а после лицето му се проясни. — Аа. Ще го наругаеш.

— Ще използвам абсолютно всяка груба дума, която знам, и дори ще взема някои нови от речника — заяви Ливи.

Даяна хапеше устната си.

— Наистина ли сте добре?

Тай кимна.

— Кристина е изучавала задълбочено Царството на феите, Марк е Ловец, а Джуилън и Ема са умни и смели — каза той. — Сигурен съм, че всичко ще бъде наред.

Даяна изглеждаше слисана. Кит трябваше да признае, че и той беше учуден. Семейство Блекторн му се бяха сторили толкова близки, че думата „сплотени" не беше достатъчно силна, за да го опише. Ливи обаче запази жизнерадостното си раздразнение и когато отидоха да съобщят на Дру и Тави, че другите бяха заминали за Академията за ловци на сенки, за да вземат нещо. Беше наистина убедителна и когато обясни, че Кристина бе отишла с тях, защото сега посещението на Академията било задължителна част от годината в чужбина. Повториха същата история и пред намръщения като буреносен облак Диего, както и пред цял куп центуриони, включително годеницата му, която в мислите си Кит бе започнал да нарича Гнусната Зара.

— Така че — довърши Ливи сладко-сладко, — може да се наложи сами да си перете хавлиите. А сега, ако ни извините, с Тай смятаме да заведем Кит на обиколка на периметъра.

Зара повдигна вежди.

— Периметъра?

— Магическите бариери, които вие току-що поставихте — заяви Ливи и се отправи решително навън. Не дърпаше буквално Тай и Кит след себе си, ала нещо в силата на личността й имаше същия ефект. Те вече слизаха по стъпалата, когато вратите на Института се затвориха зад тях.