Повелител на сенките [bg]

— Дай да видя… — Кристина пристъпи напред. Сведе поглед към ръката на Ема и очите й се разшириха. — Виж.

Знакът, черен като мастило, когато Кристина й го беше поставила, бе започнал да избледнява и да придобива сребрист цвят. Чезнеше, като топящ се скреж. След броени секунди вече го нямаше.

— Какво, по… — започна Ема, ала Джулиън вече се бе обърнал рязко към Марк.

— Руните — каза той. — Действат ли в Царството на феите?

Марк изглеждаше изумен.

— И през ум не ми е минавало, че биха могли да не действат. Никой никога не го е споменал.

— В продължение на години изучавах феите — каза Кристина. — Никъде не съм чела, че руните не действат в Земите.

— Кога за последен път се опита да използваш руна тук? — попита Ема Марк.

Той поклати глава и в очите му влязоха руси къдрици. Той ги отметна назад с тънките си пръсти.

— Не си спомням. Нямах стили, те го счупиха, но магическата ми светлина работеше… — Бръкна в джоба си и извади кръгъл, полиран рунически камък.

Затаили дъх, те всички се взряха в него, в очакване да грейне ярко в ръката на Марк.

Нищо не се случи.

Джулиън изруга тихичко и извади серафимска кама от колана си. Адамасът светеше мътно под лунните лъчи. Той го завъртя така, че острието легна върху дланта му, отразявайки многоцветното сияние на звездите.

— Майкъл.

Нещо припламна в острието — мимолетно, приглушено проблясване. А после изчезна. Джулиън се взря в него. Серафимска кама, която не можеше да бъде събудена за живот, бе общо взето толкова полезна, колкото и пластмасов нож — с тъпо острие, тежка и къса.

С рязко движение Джулиън запрати камата настрани. Оръжието се плъзна по тревата, а той вдигна очи. Ема усети с какво усилие се сдържа. Усети го като напрежение, стиснало собственото й тяло така, че й беше трудно да диша.

— Е — заяви Джулиън. — Ще се наложи да прекосим Царството на феите, място, където ловците на сенки не са добре дошли, водейки се единствено по звездите, и не можем да използваме руни, серафимски ками или магическа светлина. Това е положението, в общи линии.

— Бих казал, че това е положението съвсем точно — отвърна Марк.

— Освен това сме тръгнали към Двора на тъмните феи — добави Ема. — Който се предполага, че е като от някой от филмите на ужасите, които Дру харесва, но не чак толкова забавен.

— В такъв случай ще вървим през нощта — каза Кристина и посочи в далечината. — Има отличителни знаци, които познавам от картите. Виждате ли онези хребети в далечината? Според мен това са Трънливите планини. Земите на тъмните феи лежат в техните сенки. Не е толкова далеч.

Ема видя как Марк като че ли се поуспокои при звука на разумния глас на Кристина. Той обаче нямаше особен ефект върху Джулиън. Челюстта му бе все така напрегната, ръцете му — стиснати в юмруци до тялото.

Не че Джулиън не се ядосваше. Просто не си позволяваше да го показва. Хората мислеха, че е тих и спокоен, но това беше измамно. Ема си спомни какво бе прочела веднъж: че вулканите имали най-тучните и зелени склонове, най-прелестния и спокоен вид отвън, защото огънят, стаен в тях, не позволявал на земята им да замръзне.