Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Фэнтези » Мечът на Ликтора [bg]
Мечът на Ликтора [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Мечът на Ликтора [bg]

Электронная книга - «Мечът на Ликтора [bg]». Краткое содержание книги:

Висша степен на писателско майсторство! „Мечът на ликтора“ е епичен разказ за приключенията на странстващия пилигрим Севериън, чийто труден път продължава през дивите планини на север към езерото Дютурна, където трябва да довърши мрачната си мисия, тласкан от неотменимата си и тайнствена орис.
1 ... 60 61 62 63 64 65 66 67 68 ... 113
Перейти на страницу:

— Ясно. Севериън, повече никога не трябва да бягаш, както побягна на пътеката — разбираш ли? Ще бягаш само ако видиш, че аз бягам. Ако не беше побягнал, когато срещнахме трицветните мъже, сега нямаше да сме тук.

Момчето кимна.

— Декуман — извиках аз. — Декуман, може ли да поговорим?

Той не ми обърна внимание, само напевът му зазвуча малко по-силно. Лицето му беше вдигнато и изглеждаше така, сякаш се взира в тавана, но очите му бяха затворени.

— Какво прави той? — попита момчето.

— Плете заклинание.

— Ще ни нарани ли?

— Не — казах аз. — Тези техни магии в по-голямата си част са чисто мошеничество — както когато са те вдигнали през дупката, така че да изглежда сякаш другият мъж те е накарал да се появиш изпод робата му.

Но още докато говорех, усетих, че има и нещо повече. Декуман съсредоточаваше ума си върху мен, както малко мозъци могат да го направят, и аз се усетих гол в някакво яркоосветено място, под втренчения поглед на стотици очи. Пламъкът на една от факлите потрепна, запуши и угасна. Колкото притъмня залата, толкова по-ярка стана светлината, която не можех да видя.

Станах. Има начини да убиеш човек, които не оставят следи, и аз ги запрехвърлях през ума си, докато пристъпвах напред.

В същия миг от стените изскочиха шипове, всеки по-дълъг от протегнатата ми ръка. Не бяха като копията на войниците — енергийни оръжия, от чиито върхове изскачат огнени светкавици — а обикновени дървени пики с железни върхове, като онези, които бяха използвали селяните от Салтус. Все пак отблизо можеха да убиват, затова си седнах на мястото. Момчето каза:

— Мисля, че са отвън и ни гледат през цепнатините между трупите.

— Да, сега и аз го знам.

— Какво ще правим? — попита ме той. А после, когато не отговорих, попита друго: — Кои са тези хора, татко?

За пръв път ме наричаше така. Придърпах го по-близо до себе си и това сякаш отхлаби мрежата, която Декуман заплиташе около ума ми. Казах:

— Само предполагам, но според мен това е училище за магьосници — онези еретици, които практикуват неща, които смятат за тайни изкуства. Предполага се, че имат последователи навсякъде — макар че лично аз се съмнявам в това — и са много жестоки. Чувал ли си за Новото слънце, малки Севериън? Пророците казват, че той е човекът, който ще дойде, ще отблъсне ледовете и ще оправи света.

— Той ще убие Абая — отвърна за моя изненада момчето.

— Да, казват, че и това щял да направи, както и много други неща. Казват, че е идвал и преди, много отдавна. Това знаеше ли го?

Той поклати глава.

— Тогава задачата му е била да изкове мир между човечеството и Неръкотворния, и го наричали Помирителя. Когато си тръгнал, оставил тук реликва — скъпоценен камък, наречен Нокътя. — Ръката ми се плъзна несъзнателно към камъка и макар да не разхлабих връзките, които стягаха малката торбичка, усещах релефа му през меката кожа. Щом го докоснах, невидимият блясък, натрапен на ума ми от Декуман, се разсипа без следа. Не бих могъл да обясня защо толкова дълго бях смятал, че Нокътя трябва да бъде изваден от тайника си, за да проработи. През онази нощ разбрах, че не е било така, и се разсмях.

За миг Декуман млъкна и очите му се отвориха. Малкият Севериън стисна още по-силно плаща ми.

— Не те ли е страх вече?

— Не — казах аз. — Разбра ли, че бях уплашен?

Той кимна сериозно.

— Канех се да ти кажа, че съществуването на тази реликва, изглежда, е внушило на някои хора идеята, че Помирителя е използвал нокти за оръжие. Понякога ме изпълва съмнение, че наистина е съществувал — но ако такъв човек все пак е живял, то аз съм сигурен, че е използвал оръжията си най-вече срещу самия себе си. Разбираш ли какво ти казвам?

Съмнявах се, че разбира, но той кимна.

— На пътеката намерихме заклинание срещу идването на Новото слънце. Трицветните мъже, които според мен рисуват телата си в знак, че са преминали изпитанието, използват стоманени нокти. Мисля, че най-вероятно искат да забавят идването на Новото слънце, така че те да заемат мястото му и да си присвоят силата му. Ако…

Вън някой изкрещя.

22

ПОЛИТЕ НА ПЛАНИНАТА

Смехът ми беше нарушил концентрацията на Декуман, макар и само за миг. Писъкът отвън не успя. Мрежата му, сринала се почти напълно, когато стиснах Нокътя, сега се плетеше отново, по-бавно, но и по-здраво.

Винаги е изкушение да кажеш, че такива чувства не подлежат на описание, макар че това рядко е точно така. Имах чувството, че вися гол между две притежаващи разум слънца, като в същото време знаех, че те всъщност са не друго, а двете полукълба на мозъка на Декуман. Къпех се в светлина, но тя беше ослепителният блясък на пещи, гладни и вцепеняващи някак. В тази светлина всичко изглеждаше безсмислено, а самият аз — безкрайно малък и достоен за презрение.

1 ... 60 61 62 63 64 65 66 67 68 ... 113
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)