Мечът на Ликтора [bg]

Отведоха ме в една къща, солидна конструкция, издигната от трупи и прикрита сред дърветата. Нямаше прозорци, а входът беше само един. Когато внесоха факли, видях, че единственото помещение е необзаведено, с изключение на килим от плетена трева, и е толкова дълго спрямо ширината си, че прилича на коридор.

Абундантиус каза:

— Тук ще се състои двубоят ти с Декуман. — И посочи мъжа, чиято ръка бях направил безчувствена. Той, изглежда, остана донякъде изненадан от така направения избор. — Ти го надви при огъня. Сега той трябва да те надвие, ако може. Можеш да седнеш тук, досами вратата, за да си сигурен, че няма да влезем и да му се притечем на помощ. Той ще седне в срещуположния край. Няма да се приближавате един към друг, нито да се докосвате един друг, както ти го докосна при огъня. Трябва да хвърлите заклинанията си, а на сутринта ние ще дойдем да видим кой е надделял.

Хванах малкия Севериън за ръката и го заведох в дъното на залата-коридор.

— Ще седна тук — казах аз. — Вярвам, че не ще се притечете на помощ на Декуман, но вие няма как да знаете дали в джунглата не се крият мои съратници. Предложихте ми доверието си, затова и аз ще ви се доверя.

— По-добре би било — каза Абундантиус, — ако оставиш детето при нас.

Поклатих глава.

— Искам го при мен. Той е мой и когато ми го отнехте на пътеката, ми отнехте и половината сила. Не ще позволя да ме отделите отново от него.

След миг на размисъл Абундантиус кимна.

— Както желаеш. Просто не искахме да пострада.

— Няма да пострада — казах аз.

На стените имаше железни скоби и четирима от голите мъже сложиха в тях факлите си преди да излязат. Декуман се настани с кръстосани крака близо до вратата, с тоягата в скута. Аз седнах на свой ред и придърпах детето до себе си.

— Страх ме е — каза то и скри личице в плаща ми.

— И с пълно право. Последните три дни бяха тежки за теб.

Декуман беше подхванал бавен, ритмичен напев.

— Севериън, искам да ми кажеш какво стана на пътеката. Отклоних поглед само за миг и ти беше изчезнал.

Наложи се да го поутеша и прилаская малко, но накрая хлипането му утихна.

— Видях ги — трицветните мъже с ноктите, уплаших се и побягнах.

— И това е всичко?

— После дойдоха още трицветни мъже и ме хванаха. Накараха ме да сляза в една дупка в земята, където беше тъмно. После ме събудиха и ме вдигнаха нагоре, под робата на онзи мъж, а после ти дойде и ме взе.

— Някой да ти е задавал въпроси?

— Един мъж в тъмното.