Републиката на крадците [bg]

В момента Локи беше толкова впечатлен от Окови, колкото и от близостта си до Сабета. Да омайва жълтодрешковка, да командва лодка и да накара богаташ да се напикае от страх — всичко това, като не броим подкупите, само с няколко прошепнати на ухо думи тук-там. Кого и какво познаваше Окови? Каква беше реалната му длъжност в йерархията на капа Барсави?

— Накъде? — попита лодкарят.

— Към квартала на храмовете, пристанището на Венапорта — отговори Окови.

— От коя банда сте?

— Джентълмените копелета.

— Ясно, чувал съм ви. Изглежда, добре се справяте, щом се мешате с богаташите.

— Достатъчно добре сме си. Ти от момците на Кариеса ли си?

— Набито око имаш. Наричаме се Достатъчно умните, от западните Теснини. Някои от нас имат това, което бихте нарекли рентабилни поръчки, оглеждаме се за възможности из каналите. Напоследък обаче почти няма шибана работа.

— Ето ти образа на Херцога заради доброто плаване! — Окови плесна един златен терин на пейката зад себе си.

— Довечера ще пия едно за твое здраве, приятел, хич не те лъжа!

Окови остави лодкаря да се занимава с работата си и се обърна към Локи и Сабета, навеждайки се към тях. Скръсти ръце и им каза тихо:

— Сега ми обяснете какво, по дяволите, се случи на Улицата на целувачите на монети? Може ли някой от вас да ми преведе това шибано малоумие на някакъв поне смътно познат за мен език?

— Той има шест копчета — каза Сабета.

— Червено, зелено, черно, синьо — изплю Локи.

— А, не — каза Окови. — Надпреварата приключи. Обявявам ви за равни. Няма да излъчим победител поради технически проблеми.

— Е, трябваше да се опитам — каза Сабета.

— Може би това беше урокът — прошепна Локи.

— Не сме приключили всъщност — каза Сабета. — Както и да е. Знаеш какво имам предвид.

— Най-добри ми ученици — каза Окови, — понякога състезанието да се преследвате един друг по претъпкания площад, наистина си е просто състезание. Да започнем с теб, Локи. Какъв беше планът ти?

— Ами…

— Трябва да знаеш, че вярва ли ти се, или не, „да става каквото ще“ не е никакъв шибан план, момко. Имаш жесток талант да импровизираш, но когато това те подведе, подвежда те жестоко. Трябва да знаеш какво ще е следващото ти действие, като в „Хвани херцога“. Помниш ли как се справи със задачата с трупа? Знам, че можеш да се справиш по-добре от това, което видях днес.

— Но…

— Ред е на Сабета. Доколкото видях, Сабета, ти почти го хвана. Ти беше тази отзад, тази, която се появи, след като той тръгна след двете момичета на север, нали?

— Да — каза Сабета предпазливо.

— Откъде намери двойничките си?