![Каубои и извънземни [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/5/5/3/kauboi-i-izvnzemni-bg-download.jpg)
Каубои и извънземни [bg]
- Автор: Виндж Джоан
- Язык: болгарский
- Переводчик: Емануил Томов
- Жанр: Вестерны
Электронная книга - «Каубои и извънземни [bg]». Краткое содержание книги:
Първата й творба е публикувана в сп. „Орбит“ през 1974 година. Забелязана е веднага и получава награда „Джоун У. Кембъл“ за най-добър млад писател. След това два пъти печели „Хюго“ — най-престижната литературна награда за фантасти.
Много бързо холивудски асове на киноиндустрията я привличат, за да пренесе бляновете им от екрана на бялата страница. Нейната адаптация за „Завръщането на джедаите“ на Джордж Лукас се превръща в безспорен бестселър. В следващите няколко години първо адаптира сценария на филма „Дюн“, после пише роман по третата част на „Лудия Макс“ с Мел Гибсън, както и фентъзи истории по филмите „Жената-ястреб“ с Мишел Пфайпфър и „Уилоу“ с Вал Килмър и Джоан Уоли.
Джоан Виндж е автор на романа „Снежната кралица“, спечелил наградата Хюго за най-добър фантастичен роман, и на продълженията му „World’s End“, „The Summer Queen“ (финалист за наградата Хюго) и „Tangled up in Blue“, както и на три романа за героя-телепат Кат — „Psion“, „Catspaw“ и „Dreamfall“ и на книгата „Heaven Chronicles“. Автор е и на множество по-кратки творби, а разказите й, включително спечелилата Хюго новела „Eyes of Amber“, са публикувани в различни престижни списания и антологии. Кратките й творби са събрани в две книги — „Eyes of Amber“ и „Phoenix in the Ashes“. Виндж също така е автор на много романи филмови адаптации, сред които „Лудия Макс“ и книги по „Междузвездни войни“, превърнали се в бестселъри.
Автор е и на „The Random House Book of Greek Myths“ — книга с гръцки митове за млади читатели, с илюстрации на Орен Шърман. Няколко години подред тя рецензира японска манга и аниме за антологиите „The Year’s Best Fantasy and Horror“, под съставителството на Елън Датлоу, Кели Линк и Гавин Грант. В момента Джоан Виндж работи по новата си книга „Ladysmith“ — първи роман от поредица, чието действие се развива в Западна Европа по време на Бронзовата епоха. Дипломата й на антрополог ще се окаже много полезна в този последен проект на авторката.
Може би не е невъзможно. Отпред вече се виждаше краят на каньона. Още не знаеше какво има оттатък. Единственото, на което можеше да се надява, беше, че ще е по-подходящо за приземяване от скалистото дъно на каньона.
Джейк се придърпа внимателно напред, докато не се озова наполовина върху предното крило. В него имаше дълга пролука, достатъчна за една ръка… Достатъчно широка, за да види Ела, която го гледаше отдолу.
Той й върна погледа и му се прииска тя да прочете в очите му, това, което толкова много искаше да й каже: Вярвай ми!
Ела кимна и Джейк се прицели с оръжието.
Излязоха от каньона. Пред тях се разкри истинското сърце на пустинята — дюни, чийто разнасян от вятъра пясък се трупаше край стените на платото.
Машината продължи да пада над един нанос, вероятно образуван от дюните по време на ненадейно наводнение.
Само че долу нямаше вода — само…
Джейк не повярва на очите си. В далечния край на дюните, небето се оглеждаше в синьо като тюркоаз езеро-фантом — кухина, пълна с оттекла се вода, скрита зад група скали и още непопила след вчерашния порой.
За пръв път в живота си Джейк благодари на Бог — и за езерото и за неочаквано дошлата му идея.
Той се дръпна назад и запълзя така, че да насочи оръжието към мястото, където металния колан на Ела бе прикрепен към второто крило. На снадката имаше нещо като жица.
Има повече от един начин да се използва оръжие…
Той се подготви за вибрациите на кораба и се концентрира върху това, което трябва да стори. Повече усети, отколкото видя как оръжието се отвори и стреля. Снадката се счупи и коланът се размота. Ела извика от изненада, когато се освободи от хватката му. Сега я държеше само ласото, закрепено на две места за машината. Още един изстрел и щеше да е свободна… или да падне и да се убие.
Той се придвижи малко напред, за да види лицето й.
— Можеш ли да плуваш? — извика той.
Тя го изгледа сякаш й бе изломотил нещо без смисъл, но кимна.
Джейк стъпи на ръба на едно от крилата зад себе си и посегна към пантата на върха на крилото, до главата на Ела. Вкара ръката си колкото можа по-навътре в пространството между крилото и тялото на машината, хвана с ръка една издатина и дръпна с всичка сила — позволи на теглото му да се измести към краищата на крилата.
Машината се отклони към езерцето, губейки още височина.
— Какво правиш? — извика Ела, по-скоро удивена, отколкото уплашена, докато машината с чудовищно свистене се спусна, а повърхността на езерото, като че ли се надигна срещу тях.
— Дръж се! — извика в отговор Джейк. Отново се огледа, опитваше се да прецени височината на машината над водата. Когато му се стори, че са на около седем метра над водата, той вкара ръката си през отвора в предното крило, докато оръжието и ласото не застанаха на една линия.
— Обърни глава! — извика той. Прицели се и съсредоточи всяка част от волята си в малката цел. Оръжието отново стреля и скъса ласото…
Двамата едновременно паднаха от машината и се гмурнаха в езерото. Машината се удари в повърхността на водата и потъна като камък след фонтан от пръски.
Джейк и Ела подадоха глави над водата, като плюеха и кашляха. Бяха замаяни, ожулени, но живи.
Доплуваха до брега и се запрепъваха нагоре като се държаха един друг. Джейк беше изпълнен с благодарност, затова че е жив. Двамата с Ела се погледнаха и се усмихнаха едновременно.
Усмивката й бе най-красивото нещо, което е виждал… Беше истинска. Никога не беше виждал истинската й усмивка — сякаш я бе пазила заключена някъде в себе си, докато намери причина да я използва.
Пазила я е за мен.
Спомни си как Алис се усмихваше на снимката или в спомените му от колибата. Но Алис я нямаше… заради нещо, което направих.
Сведе глава и отново я вдигна. Ела е тук, точно пред него, в безопасност, жива и усмихната… заради нещо, което направих.
Дори повярва на това, което видя в очите й едва миналата нощ, в изоставения параход — че заедно могат да постигнат невъзможното. Той погледна езерцето — там където потънаха машината и демонът. Повърхността бе огледална.
Сложи лявата си длан върху десния си лакът, там където се одра, когато се наведе, за да изкриви пантата на крилото. Сега, когато вече бяха на земята, можеше да даде воля на усещанията си… на световъртежа, когато се сети за най-невъзможното от всички неща: