![Каубои и извънземни [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/5/5/3/kauboi-i-izvnzemni-bg-download.jpg)
Каубои и извънземни [bg]
- Автор: Виндж Джоан
- Язык: болгарский
- Переводчик: Емануил Томов
- Жанр: Вестерны
Электронная книга - «Каубои и извънземни [bg]». Краткое содержание книги:
Първата й творба е публикувана в сп. „Орбит“ през 1974 година. Забелязана е веднага и получава награда „Джоун У. Кембъл“ за най-добър млад писател. След това два пъти печели „Хюго“ — най-престижната литературна награда за фантасти.
Много бързо холивудски асове на киноиндустрията я привличат, за да пренесе бляновете им от екрана на бялата страница. Нейната адаптация за „Завръщането на джедаите“ на Джордж Лукас се превръща в безспорен бестселър. В следващите няколко години първо адаптира сценария на филма „Дюн“, после пише роман по третата част на „Лудия Макс“ с Мел Гибсън, както и фентъзи истории по филмите „Жената-ястреб“ с Мишел Пфайпфър и „Уилоу“ с Вал Килмър и Джоан Уоли.
Джоан Виндж е автор на романа „Снежната кралица“, спечелил наградата Хюго за най-добър фантастичен роман, и на продълженията му „World’s End“, „The Summer Queen“ (финалист за наградата Хюго) и „Tangled up in Blue“, както и на три романа за героя-телепат Кат — „Psion“, „Catspaw“ и „Dreamfall“ и на книгата „Heaven Chronicles“. Автор е и на множество по-кратки творби, а разказите й, включително спечелилата Хюго новела „Eyes of Amber“, са публикувани в различни престижни списания и антологии. Кратките й творби са събрани в две книги — „Eyes of Amber“ и „Phoenix in the Ashes“. Виндж също така е автор на много романи филмови адаптации, сред които „Лудия Макс“ и книги по „Междузвездни войни“, превърнали се в бестселъри.
Автор е и на „The Random House Book of Greek Myths“ — книга с гръцки митове за млади читатели, с илюстрации на Орен Шърман. Няколко години подред тя рецензира японска манга и аниме за антологиите „The Year’s Best Fantasy and Horror“, под съставителството на Елън Датлоу, Кели Линк и Гавин Грант. В момента Джоан Виндж работи по новата си книга „Ladysmith“ — първи роман от поредица, чието действие се развива в Западна Европа по време на Бронзовата епоха. Дипломата й на антрополог ще се окаже много полезна в този последен проект на авторката.
— Летяхме… — стомахът му се сви.
— Да — промълви Ела, толкова нехайно сякаш и преди го е правила.
— Не искам никога повече да го правя — с пълна убеденост рече той и вдигна глава към небето.
После погледна Ела. Тя още се усмихваше така, че цялата сияеше. Мокрите й дрехи обгръщаха тялото й по начин, който го караше да се чувства особено. Нямаше значение, че носи пистолет, че живее за отмъщение и говори като най-големия юначага, когото е срещал, Ела си оставаше невероятна жена.
Лицето й беше толкова близо до неговото, устните й толкова примамливи… Очите й добиха странна дълбочина, чувства, които той не успяваше да разбере… но разпозна копнежа й — усети тялото й да го подканя…
Той се наведе, изпълнен с желание…
Писукането на оръжието го спря. Джейк се обърна към езерото, откъдето излизаше нещо… Нещо огромно.
Демонът се вдигна от водата и закри слънцето, по-невероятен и много по-страховит от силуета, който видяха предната нощ.
Ако дяволът вземе всички създания, от които се страхуват най-много хората, и ги превърне в нещо, което може да върви, това би бил демонът. Невероятна смесица от хлебарки, червеи, пустинни змии, акули, бронирана кожа на алигатор, покрита със слуз от блато…
Исусе, всичко е…
Създанието се спусна към Джейк с невероятна скорост, а през ума му премина мигът на смъртта на Мийчъм…
Кошмар…
Единият от крайниците на демона се изстреля към Джейк като копие с ноктести пръсти, които можеха да разчленят човек като…
Оръжието му се отвори и стреля от упор. Лъчът синя светлина хвърли демона обратно във водата, само че на парчета. Части от бронирани крайници и тяло, вътрешности и зелена кръв, взривиха повърхността на езерото и превърнаха синята му ведрина във врящ казан от ужасяващи останки.
Джейк остана загледан във водата. Сърцето му сякаш искаше да разкъса гърдите му, а оръжието на ръката му тихо си върна вида на гривна.
До слуха му достигна звук — съвсем различен, човешки, ужасяващо познат — хриптенето на човек, получил фатална рана.
Джейк се обърна и на пясъка видя Ела с резка на челото… и гърди, покрити с кръв, точно на мястото, където я бе пронизал демонът.
— Нееее! — Джейк падна на колене до нея. Това не може да е истина. Обгърна я с ръце и вдигна внимателно главата й, за да може Ела да диша по-лесно.
Тя го погледна с объркано лицето, изпълнено с болка, сякаш някаква съществена част от ума й не можеше да проумее какво се е случило с нея.
Той я залюля нежно в ръцете си и приглади кичур тъмна коса… наум проклинаше капризния Бог, който позволи Мийчъм да умре… същия, на когото преди малко благодареше за пръв път в живота си. Единственият Бог на тези земи е богът на апачите — Койота, Изменника…
— Ела — рече той с глас, пресипнал от болка, каквато не бе изпитвал досега. — Ела… Хайде, кажи нещо…
Клепачите й изпърхаха, докато се мъчеше да избистри погледа си и да го погледне.
— Не се тревожи… — прошепна тя. — Ще се оправя…
Джейк си спомни раната на Мийчъм, същата рана… Прогони мисълта от главата си. Хвана края на полата й, откъсна широка ивица плат и превърза раната.
— Ще намерим Док…
— Ще се… ще се оправя… — промълви Ела и поклати глава. — Върви…
Ела, не разбираш…
Джейк я взе на ръце и се изправи с олюляване. Успя да го направи, без енергията от демоничното оръжие и без адреналина, притъпяващ болката.
Останала му бе само неумолимата воля за живот. Досега тя не бе успявала да спаси ничий друг живот освен неговия. Вероятно, защото досега не го е било грижа за никого другиго…
Беше точно като оръжието на китката му. Нищо чудно, че това кръвопиещо парче тенекия ме е избрало. Собственият му живот не значеше вече нищо… но само чрез него можеше да спаси Ела.
Джейк се обърна и затърси с поглед сред заслепяващите го дюни какъвто и да било знак от пресъхнала вада, оставена от наводнението — път, който би го извел обратно до каньона, откъдето дойдоха. Най-сетне различи един далечен хребет, който трептеше на жегата. Сигурно това е мястото.
Колко е далеч? Колко бързо летеше онова нещо? Никой не може да оцелее задълго на тази жега. Адът сигурно е покрит с горещ пясък от пустинята. Вървенето през него беше истинско мъчение.