Окото на времето [bg]

Отрядът на Александър се разположи на лагер на половин миля от Джамруд. Скоро лагерните огньове бяха напалени и вече добре познатата смесица от военен бивак и пътуващ цирк се изпълни с живот. През първата вечер между двата лагера все още се усещаше известна доза подозрителност — британски и македонски патрули обикаляха граничната зона и се следяха зорко.

Но още на втория ден ледът започна да се разчупва. Всъщност всичко започна от Кейси. След като се поразходи известно време в граничния район, американецът си избра един нисък набит македонски войник, очевидно ветеран, и го призова с жестове да си премерят силите. Бисиса знаеше, че това е типично за войниците от всички времена и части на света — нещо като перчене на петли. Въпреки нахаканото поведение на Кейси за всички беше очевидно, че той не е в подходяща форма за подобна среща и капрал Батсън реши да приеме предизвикателството и се съблече до кръста. Бе като двойник на якия македонец. Почти светкавично около тях се събра развълнувана тълпа — всички подвикваха окуражително на своите представители.

— Дай му да се разбере, Джо!

— Алалалалай!

Кейси прие ролята на рефер и прекъсна първия рунд след изтичането на една минута, през която Батсън бе получил десетина удара по тялото, а носът на македонеца беше счупен. Никой от двамата не бе спечелил видим превес, но по-важното бе, че у присъстващите се бе появило уважение към противника, което вероятно бе и целта на Кейси.

Нямаше недостиг на участници за следващия двубой. Офицерите се намесиха едва когато един от сепоите приключи срещата със счупена ръка. Но тогава пък македонците предложиха друга игра, наречена „сфайра“. Играеше се с кожена топка, правилата наподобяваха английското ръгби или американския футбол — но се позволяваха доста по-груби действия. И този път Кейси прие ролята на съдия.

По-късно някои от британците се заеха да учат македонците на крикет. Използваха топка от твърд корк, бухалки и разчертано в прахта игрище. Играта потръгна добре, въпреки че понякога македонците влагаха свои разбирания за хода й.

Всичко това ставаше точно под едно от Очите и Ръди не пропусна да отбележи:

— Човечеството е надарено със забележителната способност да привиква с необяснимото.

При един доста силен удар топката полетя нагоре и се блъсна в Окото. Звукът бе като от удар в бетонна стена. Топката отскочи и попадна право в ръцете на един от играчите, който я размаха триумфално. Нямаше и следа от сблъсъка със сферата, но играчите се събраха около спорното място и заобсъждаха на висок глас какъв да е изходът.