Натрапчиви мисли за петък [bg]

— Ето тук — каза Джоузеф и Лев отби в едната страна на пътя, който се разклоняваше в по-широко шосе. Джоузеф извади малък пакет от джоба на якето си и го подаде на Фрида. Тя видя, че това са пари.

— От Рубен ли са? — попита тя. — Много са.

— Рубен го няма. Това са твоите пари. Част от тях. Три хиляди. Малко повече. Това е всичко, което можахме да вземем.

— Джоузеф, какво сте направили?

— Връщаме ти парите.

— А Хана?

Двамата мъже се спогледаха.

— Той не е проблем за нея — поясни Лев. — Поне за известно време.

Фрида се наведе напред, взе дланта на Джоузеф в своята и я обърна. Единствената светлина идваше от уличната лампа, но и тя й беше достатъчна, за да види раните.

— Какво си направил?

Лицето на Джоузеф се изопна и в очите му се появи особен блясък, какъвто тя не беше виждала преди. Душата й се изпълни с безпокойство.

— Фрида. Две неща. Първо, няма да се връщаш на онова място. Или близо до него. Никога повече. Ясно?

— Не, не ми е ясно.

— И второ. Това не игра, Фрида. Никога не си показвай парите. Онзи мъж те е притиснал леко в парапета. Следващият ще извади нож или ще доведе двама приятели.

— Джоузеф, кажи ми какво си направил.

Джоузеф отвори вратата на колата и стъпи с единия си крак на паважа.

— Върнал парите ти. Точка. Ти нали това иска?

— Не съвсем.

— Сега аз тръгва. И помни, че не знам къде живееш.

Той затръшна вратата, сложи едрата си длан на стъклото в знак на сбогуване и бързо изчезна в нощта.

— И аз самата не знам къде живея — въздъхна Фрида.

Лев я изгледа с любопитство.

— Сега ще те закарам — каза той.

Лев подкара колата с голяма скорост, свивайки ту вляво ту вдясно, все едно се опитваше да избяга от преследвачи. Фрида само гледаше през прозореца.

— Къде отиваме?

— В друг квартал — отвърна той. — Елефант енд Касъл[10]. Знаеш ли къде е Елефант енд Касъл?

— Долу-горе.

— Отиваме близо до Елефант енд Касъл.

След около миля и нещо Фрида видя, че се движат по Ню Кент Роуд. После Лев зави по тесен път, мина под железопътен мост и продължи по една улица, от двете страни на която имаше жилищни сгради, които много приличаха на тази, която току-що беше напуснала, но имаха по-поддържан вид. На светлината на уличните лампи се виждаха оградени тревни площи, редици от паркирани коли. Лев отново направи завой и паркира. Слязоха от колата и Фрида се огледа наоколо. От едната страна беше сградата. На една табела беше написано името й: „Такстед Хаус“. От другата страна на улицата минаваше железопътната линия, а отвъд нея се издигаха две многоетажни сгради, изпъстрени с ярки светлини.