Нови римски разкази [bg]

- Почерпи ме с каквото искаш, но не ми го натяквай.

И този път ме заболя. Какво бях сторил, за да го раздразня? Бях извадил от джоба си тесте банкноти по десет хиляди и казах на касиерката:

- Съжалявам много, госпожице, но днес имам само тези пари тук, от най-дребните.

Накратко, една шега; но от нея той стана зелен, после жълт, все едно внезапно получи

жлъчна криза.

Зимата дойде. В банката започнах да имам все повече и повече от онези дребни банкноти. Пресметнах, че вече мога да се поотпусна и реших да си купя кола. Още тогава Йоле ме предупреди:

- Купи я, но първия път не я карай с Артуро. С неговата завист нищо чудно да ни урочаса.

Отвърнах и както винаги, щом ми заговореше лошо за Артуро:

- Това си е моя работа. Артуро е приятел, не си пъхай човката.

Без да го показвам, бях на тръни обаче. Както и да е, отидох при Артуро в книжарницата:

- Ела с мен в агенцията да видим заедно колите. Искам да си купя.

- И кола ли? - изпусна се той.

Изгледах го грозно и той веднага се поправи:

- Искам да кажа, че според мен харчиш множко... колата е голям харч.

С една дума, отидохме в агенцията, там беше пълно с коли, големи и малки, серийни и извън серия, луксозни с блясък на неон и на жълт мрамор.

Продавачът току ме четкаше:

- Господин Пройети, тези колички тук не са за вас, евтини са, консервени кутии, знам аз какво е за вас.

И ме заведе при една извън серийна, небесносиньо и бяло, цялата в никел и лъскави аксесоари. Питам за цената, а той ме потупва по рамото:

- Да не говорим за цени, това е колата за вас. Точка, баста.

Да си призная, тези свободни маниери ми харесваха: бях търговец, явно продавачът ме познаваше, всичко това беше кредит, а знае се, за един търговец кредитът е най-важното нещо. Артуро, с обичайното си криво изражение, със стисната уста, се обади със скъпернически гласец, без радост:

- Джиджи, господинът е прав, тази кола ти прилича.

- Защо?

А той:

- Не твърдиш ли, че бизнесът ти върви много добре? Не разправяш ли, че не знаеш какво да си правиш парите? Ето, вложи ги в тази красива извънсерийна кола.

Всичко това с кисел тон като лимон, от който ти изтръпват зъбите. Изплаших се, помислих си „дали пък не ме тласка да правя разходи, по-големи от възможностите ми“ и веднага на място отказах извънсерийната кола и избрах една малолитражна като другите, в сиво и кафяво. Продавачът кимна:

- Имате добър приятел, правилно ви посъветва. Няма значение... Живите се срещат пак, няма да мине и година и ще се върнете тук, за да замените малолитражната за извънсерийна.