Политичестки ред и политически упадък [bg]

Италия би имала успешно развитие, ако събитията, довели до краха на политическата система след Втората световна война, бяха създали условия за създаването на силна реформистка коалиция като тази в САЩ в началото на XX в. За съжаление, събитията не се развиха по този начин. Десницата се реорганизира под ръководството на медийния магнат Силвио Берлускони, който използва своята корпоративна империя за изграждането на нова база за подкрепа. Той идва на власт начело на коалиция, която включва Северната лига на Умберто Боси и неофашисткия „Национален алианс“ на Джанфранко Фини. Тези партии заедно с „Форца Италия“ на Берлускони събраха отломките на старата Християндемократическа партия и различни конфигурации на тази коалиция управляваха Италия през 1994 г., от 2001 до 2006 г. и отново от 2008 до 2012 г.

Общественият имидж на Берлускони го представяше като модерен политик, защитник на свободния пазар от типа на Рейгън и Тачър, който възнамерява да намали данъците, да реформира, съкрати и направи по – ефективен държавния апарат. За съжаление, самият той беше продукт на старата система, политик с клиентелистки начин на мислене, който просто приложи нови медийни техники за оказване на натиск. Ако същността на съвременната държава е стриктното разграничение между обществен и частен интерес, Берлускони действаше по абсолютно противоположен начин, използвайки собствения си бизнес във вестници, телевизия и спортни отбори за изграждането на широка политическа подкрепа. И през трите си мандата той не само че не осъществи никакви сериозни реформи в публичния сектор, но предприе широкомащабна атака срещу независимата съдебна власт и разследванията срещу неговите корупционни практики. Със своите решения и постановления в защита на различни обвиняеми той подкопа самата операция „Чисти ръце“, допринесла за унищожаването на старата партийна система. Берлускони използва своето парламентарно мнозинство да гласува неговия имунитет и не направи нищо за реформирането на клиентелистката политика на Юга, провеждана с неотслабваща сила. По време на кризата с еврото през 2011 – 2012 г. поради неспособността си да контролира своите публични финанси, с което влоши фискалното състояние на цялата страна, нарекоха Сицилия „италианската Гърция“.