![Онзи, който убие дракона [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/3/1/6/onzi-kojto-ubie-drakona-bg-download.jpg)
Онзи, който убие дракона [bg]
- Автор: Перссон Лейф Густав Вилли
- Серия: Еверт Бекстрьом #2
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 978-619-150-306-3
- Переводчик: Росица Цветанова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Онзи, който убие дракона [bg]». Краткое содержание книги:
Аксел си имаше едно увлечение в живота, момичетата. Онази, която го интересуваше точно в този момент, се казваше Хана, беше на неговата възраст и от около месец му беше съседка в сградата, където той живееше.
Хана Бродин бе на седемнайсет години. Висока 175 сантиметра, красива, с добре тренирано тяло. Дълга тъмна коса, кафяви очи, бели зъби и голяма усмивка. Тъй като бе най-добрата в класа още от началното училище, отношенията ѝ с всички учители бяха простички и превъзходни. Момчетата до едно да ѝ се бяха предлагали през цялото това време, и то по всевъзможни начини.
Последният, който реши да я сваля, беше Аксел, и тъй като майка ѝ бе заминала на конференция с колежките си, двамата бяха у тях първия път, когато се случи да бъдат заедно на спокойствие, само тя и той. Аксел бе предприел очакваните атаки, но в играта, която току-що бяха подхванали, тя имаше същия богат опит, та за нея не беше никакъв проблем да ги парира.
А тъй като всеки от тях беше заинтригуван от другия, нещата се проточиха във времето.
— Какво ще кажеш за едно вечерно топване? — попита Аксел. — Първото за тази година.
— Не е ли малко студено — възрази Хана. — Пък и не знам къде съм си забутала банския. С мамчето почти не сме намерили време да разопаковаме багажа.
— Мислех да сме голи — усмихна се Аксел.
— Това никак не е за изпускане — усмихна се Хана в отговор. — Но ако е твърде студено, ще си се къпеш сам.
После Аксел я заведе на личното си кътче за плуване. Негово и на приятелите му, по-точно казано. Намираше се само на стотина метра от мястото, където живееха той и Хана. Голяма заоблена гладка скала, която се спускаше право надолу във водите на езерото Улвсунда. Уединена и закътана, перфектна за слънчеви дни, меки пукнатини с много гъсталаци, в случай че искаш да се сближиш с някого. Идеална за гмуркане, тъй като дълбочината бе четири метра точно под скалата.
Аксел удържа на обещанието си. Захвърли всички дрехи и се гмурна с главата надолу право към дъното.
Хана приседна на скалата да го гледа. Полунощ, но достатъчно светла, за да вижда, а останалото можеше и да си го представи.
Това сто на сто го е пробвал и преди, помисли си Хана, които все пак хареса видяното. Момчета, помисли си. Понякога малко прекаляват с предсказуемостта.
Аксел го бе пробвал много пъти преди и винаги от същото място. Широка междина в скалата на два метра над водната повърхност, две-три бързи крачки, солидно отгласване, изпънато тяло, изпънати ръце, дланите прилепени една към друга и само въртопче на повърхността, едва доловимо цопване, преди да изчезне под водата. После силен тласък с двата крака, извиване на гърба назад, протягане на ръцете и всичко необходимо, за да завърши перфектната дъга под водата и отново да излезе на повърхността.
Но не и този път, защото ръцете му ненадейно се удариха в нещо. Нещо меко, едро, опаковано в плат или може би брезент, нещо, което се поклащаше над дъното, но нямаше как да го види в тъмната вода. Аксел намери дръжка, още една, опипа надолу, докосна колело, усети и второ.
Чанта за голф, помисли си Аксел, чийто вуйчо бе зъболекар, но би предпочел да играе голф на пълен работен ден, ако зависеше от него. Имаше навика да използва племенника си да му носи стиковете, след осемнайсетата дупка го черпеше голяма силна бира, бутваше му няколко стотачки, преди да се разделят, намигаше му и го караше да обещае, че няма да обели и дума пред сестра му. И най-вече да не профука парите за глупости като учебници или дори каквито и да било книги.
Аксел винаги спазваше обещанията си. Момичетата с лопата да ги ринеш и повече от достатъчно пари, ако се случеше да предприемат нещо готино и скъпо. Що за идиот би изхвърлил чанта за голф във водата? В тази на вуйчо му имаше стикове, които в съвкупност струваха колкото хубава кола втора ръка.
Какви ги върши, по дяволите, ядоса се Хана. Кисне долу вече две-три минути. В мига, когато се изправи, за да изхлузи дрехата си, той се показа на повърхността. Махна ѝ.
— Какви са тези игрички? — попита го нервно.
— Някой тъпак е изхвърлил чанта за голф — отвърна Аксел. — Чакай само да видиш — и отново се скри под водата.
Не беше заседнала на дъното, а се полюшваше на гладката скала. Той хвана едната дръжка, лесно се дърпаше под водата, и я измъкна на десетина метра до мястото, където рязко ставаше по-плитко. Дори не изпита нужда да се подаде навън, за да си поеме въздух, но го направи. После се наложи Хана да му помогне да изтеглят чантата на сушата. Едва сега усети колко беше тежка.
— Каква чанта за голф — отбеляза тя. — На мен ми прилича на количките, с които вестникарите разнасят сутрешните вестници.