Тайната на Диор [calibre 5.34.0]

Роуз се разсмя.

— Може би – предпазливо отговори тя.

— В онзи пилот от ескадрилата на Никълъс? – попита Скай. – Наистина ли?

— Ричи Дженкинс – каза Роуз. – Беше мил. А изглежда, тази ескадрила е влязла под кожата на някои от нас.

— Какво искаш да кажеш? – изписка Скай, която едва успя да избегне някаква дупка.

— О’Фарел – каза Джоан. – Нещо се е объркало в света – добави тя, докато неприятелският огън ехтеше в нощта, – щом вие двамата може да се влюбите още от първата вечер, но сърцето ми е спокойно.

— О’Фарел – каза тихо Скай, докато наближаваха къщата, а тя размишляваше върху последния им танц, като си припомняше начина, по който я бе извел навън и я бе целунал, и как тази целувка се бе оказала не толкова вълнуваща, колкото й се искаше.

Въпреки че беше март, два дни поред валя сняг като голям, пречистващ потоп. Тези два дни Скай прекара в мразовитата палатка в пилотския си гащеризон и кожена куртка, тъй като бе получила заповед за приоритетно изчакване. Това означаваше, че трябва да стои до бойния „Спитфайър“, който трябваше да прекара от Чатис Хил до Колерн при първия знак за подобрение на времето. След това трябваше да се качи в него и да го транспортира. Това бе единственият случай, когато им бе разрешено да не се съобразяват с основното правило за двеста четирисет и трите метра до облаците – приоритетно изчакване означаваше, че хората са в опасност и всяка секунда закъснение е нов удар за загазилите съюзници.

Но докато времето бе такова, дори Скай, която наричаха „повелителка на мъглите“, не бе успяла да излети. Чакането означаваше да не прави нищо и нямаше как да прогони мислите от главата си. Спомняше си как се бе събудила на сутринта, след като бе танцувала с Никълъс, докато главата й пулсираше от предизвиканата от уискито болка. Отначало почувства облекчение, тъй като това означаваше, че наистина бе пила твърде много. Но в следващия миг си спомни усмивката на Никълъс, как изглеждаше той, седнал на крилото на самолета, облегнал лакът на коляното си, и цялото й тяло изведнъж пламна от внезапна и недопустима топлина.

Загледа се отново през прозореца, като искаше споменът да си отиде. Вече се виждаха дърветата и пистата. Време беда полети.

Това бе най-трудният полет през целия й живот, а това означаваше много – все пак вече беше преживяла атака от вражески самолет, когато перките й бяха паднали, докато още беше във въздуха. Сега обаче бе принудена да се държи под влажното одеяло на дебелите черни облаци, чиято основа бе деветдесет и два метра над земята. Затова се налагаше да лети толкова ниско и толкова бавно, както никога през живота си, да следва всяка траверса на железопътната линия, която беше нейният ориентир, като облизваше върховете на дърветата със струята на двигателя и знаеше, че загубата на видимост в такава снежна буря би била фатална. Когато влаковата линия направи двоен завой в Савернейк Форест, тя не прелетя напряко, в посока север, както обикновено би постъпила. Вместо това съвсем точно проследи завоя и никога не се бе чувствала толкова щастлива, както когато разбра, че вече се намира само на няколко километра от дестинацията си.

След това обаче видя някаква форма, която се носеше право към нея. Бомбардировачът „Ланкастър“, небесният слон, бе на път да се блъсне в нея.

Чу се как ругае, как вдига самолета на опашка и натиска докрай дросела. Понечи да се свие, сякаш това щеше да помогне, като с ужас видя изуменото лице на задния артилерист на почти ръка разстояние от себе си.

След това се озова в облака и очакваше опашката на огромния самолет да я закачи отдолу, като благодареше на Бога, че той се бе спуснал, докато тя инстинктивно се бе издигнала. Нищо не се случи. Обаче бе заседнала заслепена в облака.

Не се паникьосвай, каза си тя.

Невъзможно бе да се опише чувството да попаднеш в облак без никаква възможност да разбереш къде е земята и къде – небето, объркана сякаш някой я бе хвърлил в дълбините на океана, бе я завъртял и я бе оставил на произвола без никаква пътеводна светлина. Сърцето й достойно съперничеше на мотора по мощност и сила и тя се вкопчи в яката на гащеризона си, останала без въздух.