Тайната на Диор [calibre 5.34.0]

— И може би ще изпуша една цигара – каза кисело Скай.

Новината за случилото се стигна до знанието на Полин и транспортният график на Скай през следващите няколко седмици бе облекчен. Толкова облекчен, че един следобед приключи цял час по-рано, но трябваше да остане да чака в базата в случай на нещо непредвидено. Грееше топло априлско слънце. Снегът очевидно бе последният напън на зимата, преди пролетта да залее с великолепието си изнемощялата Англия. Скай излезе навън, усмихвайки се на хубавото време, толкова щастлива, задето бе още жива, че реши да направи нещо, което не бе правила от миналата пролет.

Отиде в най-отдалечената част на аеродрума, зад един от хангарите, където бяха паркирани два самолета „Спитфайър“. Покатери се на крилото, което бе затоплено до точно нужната температура от слънцето. След това разкопча блузата си, свали я и легна по гръб, само по пола и сутиен – копринен, светлосин, който си бе донесла от Франция. Всеки път, когато го обличаше, се молеше той да изтрае по-дълго от войната, така че да не й се налага да прибягва до купони за бельо. За повечето хора вероятно времето бе твърде студено за слънчеви бани. Но за Скай бе прекрасно. Остави топлината да проникне в нея и напрежението от избегнатата на косъм катастрофа да се стопи.

Не чу приближаващи се стъпки, а само глас, който я повика по име. Седна изненадана и видя как някакъв мъж в униформа на КВС се извръща, след като видя как е облечена.

— Какво правиш? – попита Никълъс с гръб към нея с глас с една октава по-висок от последния път, когато го бе чула.

Скай легна отново, като стискаше устни, за да не се разсмее:

— Слънчеви бани – каза невинно тя.

— На крилото на „Спитфайър“?

— Всъщност е много удобно. И ти трябва да опиташ.

Чу как той се разсмя, което накара и нея да се засмее.

Представи си редица пилоти от КВС, легнали на крилата на самолетите си, правещи слънчеви бани. Това определено щеше да накара сърцето на Даяна да се разтупти.

Взе блузата си и я облече:

— Виждал си ме по бански.

— Изглеждаше малко по-различно последния път, когато те видях по бански – каза той с несигурен глас, а пръстите на Скай върху копчетата трепнаха.

— Хората се променят за десет години – каза тя също с променен глас. Приглади блузата си. – В безопасност си. Няма повече да ти бода очите.

Той се обърна и се усмихна, а Скай едва не падна от крилото. Ако от усмивката на О’Фарел коленете на жените омекваха, то усмивката на Никълъс я накара да забрави, че изобщо има колене.

— Изглежда, не си изменила на навика си да си показваш бельото – каза той, после страните му поруменяха и той тихо изруга. – Не исках да прозвучи така. Сякаш…

— Сякаш редовно лежа по крилата на самолетите само по сутиен в очакване на пилотите? – не можа да удържи престореното си възмущение повече от няколко секунди, преди да започне отново да се смее.