Warcraft - Нощта на Дракона

Джуджетата и двамата им странни съюзници се промъкваха към Грим Батол. Верееса беше настояла да продължат, въпреки че Ром се бе опитал да я убеди да почакат до вечерта. Денем джуджетата прекалено много биеха на очи и стражите лесно можеха да ги забележат, без да се добавят магическите фактори, с които трябваше да се преборят. Ириди им даде малка надежда, свързана с последното. Въпреки че кървавият елф можеше да я проследи, тя подозираше, че той не познава толкова добре силите на жезъла, колкото нея.

— Има го отскоро, със сигурност съвсем малко преди да залови етерния дракон — обясни тя на останалите.

Новината за етерния дракон беше шокирала както Верееса, така и джуджетата. Дори Ириди не знаеше откъде произлизат етерните дракони, а само че се бяха появили изведнъж от Непознатата земя и известно време измъчваха вида й. Но, съдейки от това, което беше виждала, те не бяха толкова зли, за каквито ги смятаха. Дори те самите не разбираха какви са и как се бяха появили на този свят.

Етерният дракон продължаваше да бъде целта на мисията на жрицата. Дори се беше опитала да прогони всички странични мисли, опасявайки се, че желанието й да отмъсти за приятелите си може да я разконцентрира в неподходящ момент. И все пак Ириди вече разбра, че е допуснала грешка, отказвайки да признае колко голяма опасност всъщност я грози… и колко непосилна може да се окаже мисията й.

Но преди групата да поеме на път, Верееса обеща на спътницата си три неща. Първо — че ще открият етерния дракон. Дали щяха да го освободят или елиминират, зависеше само от обстоятелствата.

— Не можем да позволим да наранява други същества, дренаи — настояваше рейнджърът. — Нито пък, както предполагаме, да бъде използван за чудовищните им планове, каквито и да са те. Ще го освободим, ако можем, но не трябва да позволим това зло… да продължи, превръщайки се в подобие на тези две създания, които ни описа.

Второто обещание се отнасяше за кървавия елф. Верееса беше непоклатима за това.

— Зендарин е мой. Ако можеш да му отнемеш жезъла, за да го върнеш, където трябва, така да е. Но братовчед ми е само мой!

Трето — и най-важно — трябваше да открият Крас и Калек. Не само заради тях самите — при положение че са живи — но поради простата причина че двамата и особено червеният им даваха най-голяма надежда за успех… или поне спасение.

Шансовете им не бяха големи, но Ром даваше всичко от себе си.

— Няма да е по-зле, отколкото превземането на Грим Батол по време на войната! Поне сега няма нужда да се озъртаме за орки…

— Не, но сега има скардини, драконспони и дракониди — отбеляза Гренда, заместник-командирът му, с типичната си прецизност.