За духа на законите
- Автор: дьо Монтескьо Шарл
- Год: 1984
- Язык: болгарский
- Год: Наука и изкуство
- Переводчик: Тодор Чакъров
- Жанр: Политика
Электронная книга - «За духа на законите». Краткое содержание книги:
Традициите, обичаите, които са повлияни от климата, от мястото, където живее нацията формират духа на един народ, неговата култура. Съответно духът се излива и в закона. Законът има дух, който отразява желанията на нацията и този дух е противопоставен на буквата на закона. Законът е изкуствен (направен е от хора, които могат да грешат). Следователно законът подлежи на поправки. Няма и не може да има вечен закон. Така Монтескьо обосновава основния дух на една държава. По този начин може да се тълкува понятието дух в заглавието на неговия труд.
Съществуват два типа закони: природни и такива, които произтичат от разума (Законът е човешкият разум, Мотескьо). Ако законът е добър се подчиняваме, а ако ли не го променяме.
Монтескьо прекарва почти двадесет години в проучвания и писане на За духа на законите, която обхваща широк кръг от теми в политиката, правото, социологията и антропологията и включва повече от 3000 цитата. В този политически трактат Монтескьо застъпва конституционализма и разделението на властите, както и премахването на робството, опазването на гражданските свободи и върховенството на закона, както и идеята, че политическите и правни институции следва да отразяват социалните и географски особености на всяка конкретна общност.
СЪДЪРЖАНИЕ
ДОКТРИНАТА НА МОНТЕСКЬО — АКАД. ЯРОСЛАВ РАДЕВ 7
ЗА ДУХА НА ЗАКОНИТЕ 47
РАЗСЪЖДЕНИЯ ЗА ВЕЛИЧИЕТО И УПАДЪКА НА РИМЛЯНИТЕ 825
ОПИТ ВЪРХУ ВКУСА 963
БЕЛЕЖКИ КЪМ „ЗА ДУХА НА ЗАКОНИТЕ“ 993
Обикновено силата на установените порядки в победената държава е отслабнала; в тях се е настанила корупцията; законите не са се спазвали; управлението е станало потисническо. Кой се съмнява, че такава държава може да спечели, може да извлече за себе си някакви изгоди дори от завоеванието си, ако то не е толкова разрушително! Какво ще загуби от промяната едно управление, което е стигнало дотам, че не е в състояние да се преобразува. Завоевателят, който влиза сред един народ, където богатият чрез хиляди хитрости и измами незабелязано си осигурява безброй средства за ограбване; където бедният, който пъшка, вижда как всичко, което е смятал за злоупотреба, става законно и търпейки угнетение, мисли, че ще направи грешка, ако се оплаче — завоевателят, казвам, може да обърка всичко и глухата тирания първа да пострада от насилието.
Имало е например случаи, когато държави, угнетени от откупвачи на данъци, са чувствували облекчение от завоевателя, който не е имал нито задълженията, нито нуждата от законно избрания господар. Злоупотребите са изчезвали от само себе си, дори без помощта на завоевателя.
Понякога умереността на народа-завоевател е била в състояние да остави на победените необходимите средства за съществуване, каквито при законния си господар те не са имали.
Едно завоевание може да разруши вредните предразсъдъци и ако смея да кажа, да постави нацията под ръководството на по-добри сили.
Колко добрини са можели да направят испанците на мексиканците! Можело е да им дадат една кротка религия, а те са им занесли свирепи предразсъдъци. Можело е да направят робите свободни, а те са направили свободните роби. Можели са да им разяснят злоупотребата в жертвоприношенията с хора, а вместо това те са ги изтребвали. Никога няма да свърша, ако започна да изброявам всички добрини, които не са направили, и всички злини, които са направили.
Завоевателят е длъжен да поправи част от злото, което е извършил. Правото на завоевание аз определям така: това е едно необходимо, законно и злощастно право, което винаги налага на завоевателя огромни задължения, за да може да се издължи пред човешката природа.
Глава V
Гелон — царят на Сиракуза
Най-прелестният договор за мир, който историята познава, е, смятам, договорът, който Гелон сключва с картагенците. Той е поискал от тях отменяне на жертвоприношенията с деца. Това е нещо възхитително! След като разгромил триста хиляди картагенци, той предявил изисквания, полезни само за тях; или поточно явил се пред тях като застъпник за човешкия род.
Бактрианите давали старите си родители на кучетата — да ги изядат. Александър им забранил да го правят; това е било негова победа над предразсъдъците.
Глава VI
За завоевателната република
Против природата на нещата е във федералната общност една от държавите да покорява друга, което видяхме да става в наши дни при швейцарците. Но в смесените федеративни републики, състоящи се от малки монархии и малки републики, това ни впечатлява по-малко.
Против природата на нещата е също така една демократическа република да завоюва градове, които не са в състояние да влязат в сферата на демокрацията. Трябва победеният народ да може да се ползува от привилегиите на върховната власт така, както в началото е било установено от римляните.
Размерът на завоеванието трябва да бъде ограничен за демокрацията с определен брой граждани.
Ако една демокрация завладее някой народ, за да го управлява като поданик, тя излага на опасност собствената си свобода, защото ще трябва да повери прекалено голяма власт на хора, които ще изпрати да управляват покорената държава.
В каква опасност само би изпаднал Картаген, ако Ханибал завладееше Рим? Какво не би направил в собствения си град след победата този, който е извършил в него толкова преврати след поражението си!
Ханон никога не би успял да убеди сената да не изпраща помощ на Ханибал, ако беше оставил да говори в него само завистта. Този сенат, мъдростта на който изтъква Аристотел (разцветът на републиката така убедително доказва това), би могъл да вземе подобно решение само на основата на разумни доводи. Би било твърде неразумно да не се види, че една армия, отдалечена на триста мили от собствената си страна, неизбежно е търпяла загуби, които е трябвало да бъдат попълвани.
Партията на Ханон е искала Ханибал да бъде предаден на римляните. Тогава още те не са се бояли от римляните, бояли са се, значи, от Ханибал.
Говори се, че картагенците не можели да повярват в успехите на Ханибал; но как е било възможно да се съмняват в това? Биха ли могли разпръснатите по цялата земя картагенци да не знаят това, което е ставало в Италия? Тъкмо защото са го знаели, те и не са искали да изпратят помощ на Ханибал.