Обещанието на Тъндър
- Автор: Мейсън Кони
- Серия: beyond the horizon #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ирина Канушева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Обещанието на Тъндър». Краткое содержание книги:
— Смеещия се ручей ми е приятел. Татко трябваше да се ожени за нея.
— Но не го е сторил, Тим. Защо не разбереш, че баща ти прави това, което е най-добро за него? Ако искаше, щеше да се ожени за Смеещия се ручей. Нали не си забравил, че кръвта на баща ти е повече бяла, отколкото индианска? — „Как се общува с упорито шестгодишно хлапе?“ — чудеше се Сторм отчаяно. Малкият бе завладял сърцето й и тя би дала всичко да го накара да я обикне.
Тим се размисли над думите й, като се мъчеше да съпостави твърденията на Смеещия се ручей с готовността на Сторм за приятелство. Освен това Сторм изтъкна един довод, за който Тим не се бе сещал. Собственият му баща, макар да изглеждаше и да се държеше като неумолим воин лакота, беше повече бял, отколкото индианец. В дъното на душата си Тим искаше да хареса Сторм, само че не можеше да се примири с мисълта да загуби Смеещия се ручей.
Той строго се намръщи и извика:
— Татко е воин лакота. Не обича Белите очи. Ти си вещица, иначе нямаше да се ожени за теб.
— Тим! — Грейди видя, че е дошъл моментът да се намеси. — Извини се на мащехата си.
Лицето на Тим стана на петна, той се извърна и предизвикателно попита Грейди:
— Защо се ожени за нея, татко?
За първи път в живота си Грейди загуби и ума, и дума. Докато гледаше хубавото лице на Сторм, му хрумваха хиляди причини, най-важната, от които бе фактът, че тя го вълнува като никоя друга, дори повече и от Лятното небе. Те с Лятното небе бяха деца, когато се ожениха, но сега той беше мъж, мъж, който има нужда от силна жена, със същите представи за живота и същата страст. Ако бе оцеляла, Лятното небе щеше да е единствената жена в живота му, но щедрата й природа нямаше да отговаря на типа съпруга, от която Грейди се нуждаеше сега. Тя бе идеална за някогашното наивно осемнадесетгодишно момче. Но сега му трябваше жена, достатъчно силна да понася добро и зло, жена, към която да изпитва… любов, жена, която да обича.
Дванадесета глава
Сторм разбра, че е затаила дъх, чак когато отново задиша и сърцето й поднови ритъма си. Нямаше представа как ще отговори Грейди на въпроса на сина си, защото знаеше, че бракът им е просто един договор. На нея й трябваше дом, а той се нуждаеше от майка за детето. Неудържимото привличане между тях не влизаше в сметките й.
Грейди толкова забави отговора, че Сторм почувства как се огъва и изчезва под изгарящия поглед на обвиняващите черни очи на Тим. Грейди явно не можеше да измисли приемливо обяснение за брака им, което да задоволи сина му, и това й причини болка. После изрече нещо толкова ужасно, толкова изцяло невярно, та Сторм изпита желание да изкрещи, че е лъжа:
— Ожених се за Сторм, защото го исках.
Сторм почувства жадния му горещ поглед да я изгаря, но продължи да го гледа в очите — търсеше подигравателната искрица, от която се опасяваше. Знаеше, че я желае този хищен поглед не можеше да се сбърка, но след като Смеещия се ручей беше тук, Грейди не се нуждаеше от жена си. Вярно, освен онази нощ, когато се събуди и ги чу да се любят, не беше ги хващала да го правят отново, но това не значеше, че не са намерили време да останат насаме.
— Защо не може Смеещия се ручей да ти стане втора съпруга? — искаше да знае Тим. — Летящия ястреб има три.
— Законът на белите разрешава само една съпруга — обясни Грейди. Макар че говореше на сина си, очите му не се откъсваха от лицето на Сторм. — И, освен това, аз не искам втора жена, нито трета. Много съм си добре само с една. След живота с размирниците и след напускането на резервата научих много неща — продължи той и коленичи до малкия си син. — Времето, когато индианците бродеха из земите си като свободни хора, горди с произхода си и сигурни в своето бъдеще, отдавна е безвъзвратно отминало.
— Но татко, аз съм индианец, каквато беше и мама. Как мога да забравя кой съм?
— Никога не забравяй гордия си произход, сине — развълнувано рече Грейди. — И в двама ни тече благородна кръв и тъмната ни кожа никога не ще ни позволи да забравим кои сме и откъде сме. А и не бива. Но искам животът ти да е по-добър от този, който предлага резерватът. Баща ми, твоят дядо, е служил на Президента на Съединените щати и се е бил за свободата на всички хора, независимо от раса или цвят. Никога не забравяй това. Убеден съм, че бъдещето ни, твоето и моето, е само тук, в Оклахома, в собствената ни земя.
— Но нали мразеше Белите очи, татко? — рече Тим, объркан от промяната у Грейди.
— Вече знам, че има добри и лоши Бели очи, също както и добри и лоши индианци. — Той се изправи. Внезапно се пресегна, хвана Сторм за брадичката с палец и показалец и повдигна лицето й, като по този начин я принуди да го погледне в очите. — Сторм е добра. Никога нищо лошо не е сторила на Племето. Тя не е кротка, нежна и послушна като майка ти, но вече знам, че качествата на Сторм са по-подходящи за света, в който живеем. — Очите му весело проблеснаха и крайчетата на устните му се извиха като за усмивка. — Макар че понякога ми лази по нервите, тя е моя жена, за добро или зло, и ще си остане такава. Щом го осъзнаеш, Тим, ще можеш да я приемеш, а от това всички ще станем по-щастливи.