Наследството на Пьоленберг
- Автор: Антъни Ивлин
- Язык: болгарский
- Переводчик: Минчо Чучев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Наследството на Пьоленберг». Краткое содержание книги:
— Знам го. — Пола се изправи. — Както ти казах и по-рано, не ме интересува какъв е бил. Сега имам на разположение възможността да го преценя сама. В противен случай ще трябва през целия си останал живот да нося у себе си кошмара, пресъздаден от старицата! Можеш ли изобщо да разбереш това?
— Не, честно казано, не мога. Всичко, което зная, е, че аз самият не съм ти достатъчен, и ми е много тежко да го приема. И най-жалкото в цялата работа е, че ти си първата жена в моя живот, която ме е заинтересувала дълбоко. Ще се съгласиш ли да се омъжиш за мен, или и това трябва да се постави в списъка на чакащите реда си неща?
— О! Нека не се караме! — Тя се доближи и го прегърна. — Моля те, не ми говори така. Зная, че ти е трудно, но бъде търпелив. Как мога да кажа, че ще се омъжа за теб тъкмо сега, когато животът ми е в пълен хаос? Разведена съм само от няколко седмици, а освен това ми предстои да открия баща си, когото съм считала за мъртъв от детската си възраст. Не можеш да искаш от мен тъкмо сега такова обещание.
— Не, сигурно нямам право. — Той я прегърна и я целуна нежно по устните. — Страх ме е много да не те загубя, това е болката ми.
— Не бива да се страхуваш. Ти също си ми нужен и сигурно ще ми бъдеш още по-необходим, преди да завърши всичко това. Цял живот съм била изблъсквана настрана, да се занимавам сама със себе си, а жените ненавиждат това. Аз го вършех, но как само го ненавиждах! Уверена съм, че с теб ще бъде съвсем друго. Ти си истински мъж, скъпи, затова те и обичам. От този тип мъже ти си първият, когото срещам.
— И последният, ако мога и аз да се намеся в това твое изявление. Не искаш ли да подкрепиш с доказателства тези свои думи?
— Как?
— Като ми разрешиш да те имам.
— Ще те убеди ли това?
— Не зная — той я притисна силно към себе си, — но, струва ми се, то ще помогне.
Тя не отговори. Стоеше изправена до него, чувствуваше напрежението на тялото му. Ръцете му се плъзгаха по гърба й и разкопчаваха дрехите й. Това беше съвсем различно от любовта със съпруга й. Беше нещо много по-силно и въпреки това под известен контрол. Фишер знаеше какво върши. Той пое изведнъж инициативата и не я изпусна докрай. Отнесе я на леглото, като продължаваше да я целува. Той не казваше нищо. Нито един от суперлативите, които беше чувала — колко великолепна е и какво люшкащо пътешествие им предстои да извършат заедно. Той не говореше изобщо. Ползуваше тялото си, за да я пробуди, да я смути и завладее. Придаваше на тази връзка значение, за което Пола не предполагаше, че може да съществува. Любеше я и беше сериозен в това. За първи път тя се почувствува достойна в това състояние, вместо да се усети употребявана. Когато всичко премина, той я погледна в очите.
— Обичам те — каза простичко той, — нищо и никой не е в състояние да те отнеме от мен. Не забравяй това никога.
— Няма да забравя — прошепна Пола — и сега нищо не може да ме откъсне от теб.
През остатъка от тази нощ Фишер й вярваше. На сутринта обаче, когато се пробуди и я остави заспала, започна отново да се съмнява.
В 11 часа той беше вече в полицията и попита за инспектор Фуле. Инспекторът беше много зает. Изглеждаше неспокоен и не особено очарован да види Фишер. После изведнъж изражението му се промени и покани госта да седне.
— Ще трябва да ме извините — каза гой. — но разполагам с много малко време. Тази случка с Фон Хесел ще ме докара до лудост. Защо такъв богаташ като него ще скача в Сена? Това се случва с бедните малки момичета и гладните студенти, но не и с такъв бош с неговите милиони.
— Познавам го и вероятно ще мога да ви предложа някои обяснения. Изследвайте съдържанието на стомаха му и ще намерите такова количество алкохол, с което можете да удавите когото си поискате. Не е скочил в реката, инспекторе, а е паднал в нея.
— Сигурен ли сте в това?
— Абсолютно. Принцеса Фон Хесел е клиентът, за когото работя. — Той видя как челюстта на Фуле увисна.
— Фон Хеселови? Те се стремят да открият военно-престъпник? Принцът за това ли се намираше тук?
— Отчасти, а също така да се бърка, където не му е работа. Считам, че през по-голямата част от времето той не знаеше какво прави. Бедният копелдак, да умре по такъв мизерен начин!
— Никак не е жалко. — Очите на французина бяха придобили враждебно изражение. — Нямате основание да съжалявате за него или за когото и да било от тях. Фон Хеселовци са банда от милионери престъпници, еднакво виновни с нацистите за всичко, което се вършеше. Работници роби, сътрудничество с Хитлер, натрупване на милиони от жертвите на германския фашизъм. Не хабете симпатиите си за никой Фон Хесел. Всички са еднакво лоши.