Теменужени очи
- Автор: Фийдър Джейн
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ваня Пенева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Теменужени очи». Краткое содержание книги:
Леглото беше покрито със злато. Златни монети и накити покриваха и тялото на Ла Виолет. Те блестяха на лунната светлина. Изглеждаха съвсем естествено върху млечнобялата кожа и се раздвижваха при всяко вдишване и издишване.
— Исусе, Мария и Йосиф! — прошепна невярващо той. — Какво правите, Тамсин?
— Изберете си нещо — проговори гърлено тя, без да става. — Заслужавате компенсация за неприятната задача, която ви възложих.
В гърдите му се надигна луд гняв.
— Заплащане ли ми предлагате? — попита с треперещ глас той. Не можеше да повярва, че е чул правилно.
— Предлагам ви компенсация — отговори съвсем тихо Тамсин. — Огледайте се. Изберете онова, което искате да имате. — Тя се раздвижи и златните монети по тялото й зазвъняха.
— Как посмяхте да ми предложите златото на един разбойник? — Той пристъпи към леглото и очите му потъмняха от гняв. — От всички обидни…
— Не си вадете прибързани заключения — прекъсна го с усмивка тя. Очите й блестяха като скъпоценностите в сандъчетата. Само лицето й не беше покрито със злато. Джулиън плъзна бавно поглед по тялото й. Нежните розови връхчета на гърдите й, които се подаваха изпод златните монети, го замаяха. Плоският й корем беше покрит със злато. На пъпа блестеше огромен смарагд, бедрата бяха покрити с дукати, на всеки нокът на краката блестеше излъскан дублон.
— Аз ви предлагам и друго богатство — прошепна обещаващо тя. — Щом отказвате златото, вижте какво се крие под него. Може би то ще ви хареса повече. — Тя разтвори предпазливо бедра и лунният лъч падна върху грамаден диамант.
— Вие сте… — Джулиън не можа да намери думи. Взря се като замаян в тъмния отвор на тялото й, неустоимо привлечен от блясъка на диаманта.
После бавно се отпусна на коляно до леглото и с връхчетата на пръстите си отстрани златните монети от гърдите й. Сведе глава и помилва едното зърно с език, а когато усети как то се втвърди под докосването му, се посвети на другото. Сладостта на кожата й, смесена с металния вкус на златото, беше неописуема.
Тамсин лежеше съвсем тихо, докато той откриваше тялото й сантиметър по сантиметър. Без да бърза, полковникът вземаше монетите и ги подреждаше на купчинки на пода. Устните му следваха пътя на ръцете и скоро не остана ъгълче от тялото й нецелунато.
Тя потръпваше от възбуда и скоро й стана невъзможно да лежи спокойно. Беше очаквала, че той ще помете монетите от тялото й с две-три нетърпеливи движения и ще се хвърли отгоре й с дива жажда. Вместо това той разкриваше голотата й с изнервяща бавност и скоро в слабините й се надигна безумно желание. Навсякъде, където минаваха устните му, кожата й пламваше, а кръвта потичаше по-бързо по вените.
Джулиън махна монетите от корема й, но остави смарагда в пъпа. После събра златото от бедрата и краката й. Накрая нежно взе в устата си всяко от пръстчетата й. Помилва с език стъпалата й и тя не можа да се удържи — простена тихо и се раздвижи неспокойно.
Джулиън вдигна глава към нея, без да изпуска от ръце стъпалата й. Диамантите в тъмния, влажен отвор на тялото й властно го привличаха.
— Магьосница — прошепна задавено той. Това беше първата дума, която бе произнесъл след като бе коленичил пред леглото.
Той се изправи и Тамсин обърна глава, за да проследи движенията му с нарастващо учудване. Джулиън се наведе над едно от сандъчетата и затърси между скъпоценните камъни. Върна се до леглото, преметнал на ръката си дузина огърлици, верижки и гривни. Коленичи отново до нея и започна да украсява тялото й, като през цялото време я гледаше право в очите. Гривните се плъзнаха по китките и глезените й, на врата грейна перлена огърлица. Златната верижка, украсена със смарагди, беше прекрасно украшение за тънката й талия, втората намери място на гърдите.
След малко Джулиън отстъпи назад и огледа делото си. На устните му играеше обещаваща усмивка. Погледна големите, гладки диаманти, които държеше в ръка, и усмивката стигна до очите му.
— Обърни се — прошепна той и гласът му беше подрезгавял от желание. — Но внимателно.
Тамсин го послуша и легна по корем. Коланът от смарагди и злато се притисна в меката кожа на корема й и тя усети приятен хлад върху сгорещената си кожа.
Джулиън се наведе над нея. Тръпки пробягаха по тялото й, когато той плъзна единия диамант по гърба, между плешките, по ребрата и още по-надолу. Когато скъпоценният камък стигна до дупето й и нежно помилва заоблените му очертания, тя заби пръсти във възглавницата и се разтрепери като лист. Джулиън отвори внимателно меките гънки и мушна диаманта в райската градина между бедрата й.