Теменужени очи
- Автор: Фийдър Джейн
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ваня Пенева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Теменужени очи». Краткое содержание книги:
Седрик разтърси глава, за да прогони спомена, и се качи в стаята си. Не обърна внимание на новите пиянски викове и писъците на жените, които бяха изхвърлени с ритници от къщата. Племенниците му и приятелчетата им ги последваха в търсене на нови развлечения.
Португалия
— Е, какво се крие зад това пътуване, малко момиче?
Тамсин погледна към небето, очите й проследиха полета на орела, който се рееше над планинския проход. Великолепните му крила се очертаваха ясно на фона на безоблачното небе.
— Ще си отмъстим на Седрик Пенхалан, Габриел. — Лицето й изразяваше решителност, устата й се опъна в тънка линия, очите й станаха корави като стомана. Тя погледна телохранителя си и се усмихна. Двамата яздеха редом по тясната козя пътека, за да излязат на билото на планината. — И ще си вземем диамантите на рода Пенхалан. По закон те се полагат на мама, значи сега са мои.
Габриел измъкна меха с вино от колана си и изля червената течност в гърлото си. Той познаваше историята на майка й не по-зле от самата Тамсин. Подаде й меха и замислено попита:
— Мислиш ли, че баронът би одобрил тази твоя стъпка, момиче?
— Знам, че той също искаше да отмъсти — отговори уверено младата жена. — Сесил не само е била лишена от наследство от своя брат, той е искал смъртта й. — Тя вдигна меха и се наслади на хладната струя червено вино, което се изля в гърлото й. — Барона се беше заклел да отмъсти. Нали ги слушах какво си говореха нощем.
Тя помълча малко, припомняйки си вечерите, когато лежеше в леглото си, а вратата към спалнята на родителите й беше открехната. Чуваше дълбокия смях на барона, мелодичния глас на Сесил, а понякога и ледените нотки в тона на баща й, когато се ядосваше на нечия глупост или беше открил, че някой не му е верен. Сесил съумяваше да укроти гнева му, но никога не се месеше в делата му, а и никога не успя да отслаби бесния гняв на мъжа си срещу Седрик Пенхалан, който му беше платил да свърши мръсната работа вместо него и да убие собствената му сестра.
Габриел смръщи чело. Ненарушимото му спокойствие беше разклатено. Не беше много сигурен в плана на Тамсин, затова поиска да узнае мнението на барона.
— Знам, че баща ти мразеше семейството на майка ти — започна предпазливо той. — Но не вярвам, че би допуснал ти да отмъстиш. А Сесил винаги казваше, че няма причини за отмъщение, тъй като планът на брат й не е успял.
Тамсин поклати глава. После запуши меха с вино и го върна на Габриел.
— Много добре знаеш, че Барона не беше съгласен с мама. Седрик Пенхалан е искал да отстрани от пътя си собствената си сестра, да я лиши от законното й наследство. Постигнал е и двете си цели. Барона беше на мнение, че трябва да си разчисти сметките с него. Той вече не може да го стори, затова ще се заема аз.
Загрижеността на Габриел нарастваше.
— Сесил винаги виждаше добрата страна на случилото се — възрази той. — Не познавам други двама души, които да са се обичали като твоите родители, а тя винаги твърдеше, че именно Пенхалан е причината за това.
— Седрик Пенхалан е платил на баща ми да отвлече Сесил и да я убие — настоя Тамсин. — Фактът, че вместо това тя е намерила нов живот и любим съпруг, не се дължи на него, в никакъв случай. Време е онзи човек да си плати за стореното зло.
Габриел изцъка с език и се замисли. Барона му бе доверил, че има желание да си отмъсти на Пенхалан. Можеше да се каже, че след смъртта му тази задача е преминала към най-добрия му приятел. Главната отговорност на Габриел беше да закриля и пази дъщерята на барона и щом тя беше решила да осъществи отмъщението вместо баща си, той нямаше избор, освен да я последва.
За мъж като него, който беше повече изпълнител, отколкото възложител, това заключение беше огромно облекчение.
— И как ще докажеш на роднините си, че си от семейство Пенхалан?
— Имам медальона, портрета и други документи. Сесил ми даде всичко, с което да докажа, че съм нейна дъщеря. — Тамсин се местеше неспокойно върху неудобното дамско седло. — Освен това ми каза, че истинското й име е Селия. Нарекла се Сесил, когато била на четиринадесет години, защото така й харесвало повече. — Тя се усмихна меланхолично, като си припомни звънкия глас на майка си и разказите й за романтичното младо момиче.
— Разказа ми също, че като девойка била много романтична и ужасно ядосала брат си, когато настояла да я наричат Сесил. — Тя погледна Габриел и продължи: — Каза ми още, че когато реша да разкрия истинската си самоличност пред Седрик Пенхалан, трябва само да спомена този факт и той ще ми повярва.
Габриел изсвири през зъби и кимна.
— Щом ти е казала всичко това, малко момиче, значи и тя е хранила надежди за отмъщение.