Теменужени очи
- Автор: Фийдър Джейн
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ваня Пенева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Теменужени очи». Краткое содержание книги:
Този мъж е достоен и равностоен противник, помисли си Тамсин и тръгна към вратата. Навън вечерното слънце вече хвърляше дълги сенки върху тясната улица. Въздухът беше приятно хладен, лекият вятър помилва ръцете й. Тънката рокля се развя около тялото й и тя се почувства почти гола. Чувството беше наистина обезпокояващо.
— Ето, мисля, че е добре да загърнете раменете си. — Джулиън й подаде копринена мантиля. — Сеньората беше загрижена да не изстинете.
— Никога в живота си не съм настивала.
— Вярвам, но сега сте облечена твърде непрактично…
— Аха, ето че се съгласихте с мен! — извика възбудено тя. — Това е най-непрактичното, най-смешното, най-неудобното облекло, което мога да си представя.
Той се изсмя тихо и тя разбра, че номерът му е успял: беше я накарал да разкрие истинските си чувства. Вбесена, тя вдигна крайчето на роклята си и закрачи с големи крачки към главната улица, сякаш все още носеше панталон. Джулиън я последва бързо. Когато полата й се закачи в едно камъче, тя я дръпна грубо, после изрита камъка с красивата кожена обувчица и полковникът изтръпна.
— Тамсин! — Той я сграбчи за рамото и я принуди да върви по-бавно. — Жените не се движат така. Трябва да държите с една ръка полата и фустата… вижте, ето така. — Той й показа какво да прави, като хвана панталона си между палеца и показалеца и направи крачка напред.
— Мисля, че не видях добре — отговори със сериозно лице Тамсин. — Бихте ли ми показали още веднъж?
— Много е просто — отвърна нетърпеливо той. — Просто трябва да издърпате плата малко настрана… По дяволите! — изруга той, когато Тамсин избухна в луд смях и се хвана с две ръце за корема. Ръката му се вдигна от само себе си и я плесна по дупето. Гневът му се бореше с представата колко смешен е изглеждал.
Тамсин се овладя бързо и погледна засмяно в лицето му. После с преувеличено внимателно движение хвана крайчето на роклята между двата си пръста и направи малка крачка напред, при което вирна носле и отправи поглед към небето.
— Така ли, милорд полковник?
— Ако не гледате къде стъпвате, глухарче, скоро ще се озовете седнала в калта — отговори развеселено той.
Тамсин се ухили и пусна полата. Не биваше да забравя, че вече не й е разрешено да го нарича „милорд полковник“.
— Вземете ръката ми — заповяда той, улови ръката й и я постави върху лакътя си. — А с другата ръка придържайте полата си, за да не се влачи в калта. И внимавайте къде стъпвате.
Двамата се запътиха бавно към широката улица, докато Тамсин се оглеждаше смутено. Надяваше се, че няма да срещнат нито един познат. В собствените си очи изглеждаше толкова смешна, та не можеше да си представи, че някой би могъл да я хареса.
— За бога, това не е ли Габриел? — попита внезапно Джулиън. Добре познатата фигура на великана, възседнала огромния грозен кон, се подаде иззад ъгъла. Той водеше със себе си две тежко натоварени мулета, следвани от трето, на което седеше едра жена, забулена в наметки и кърпи.
Тамсин извика от радост и пусна ръката на полковника. Забравила новата си рокля, тя се втурна надолу по улицата. При това вдигна полите си с две ръце, за да не се препъне.
— О, Габриел, колко бързо се върна!
— А ти какво очакваше, малко момиче? — попита сериозно исполинът и скочи от коня си. — Божичко, дете, какво си облякла?
— Това е част от плана ми — обясни бързо тя и се освободи от прегръдката му. — Знам, че изглеждам глупаво, но полковникът настоява да се държа като дама. По-късно ще ти обясня всичко.
— Хайде, хайде — обади се спокойно Джулиън. — Да вярвам ли, че Габриел, не е част от вашия план? Това ме учудва.
Габриел огледа внимателно полковника.
— Както виждам, грижили сте се добре за детето.
— Разбира се. Макар че не беше толкова лесно — прибави хапливо Джулиън.
Габриел кимна.
— Не съм и очаквал друго. — После се обърна към мулетата, където беше отишла Тамсин. Тя разговаряше оживено с жената, която седеше на последното муле. Габриел я вдигна от седлото, сякаш беше лека като перце, макар че Джулиън беше готов да се закълне, че жената съвсем не е от леката категория.
Когато стъпи на краката си, непознатата махна някои от наметките си и под тях се показа дребна, но доста пълна жена. Тя свали мантилята си и разкри кръгло, добродушно лице с малки черни очи, тъмни като цариградско грозде. Прегърна майчински Тамсин и от устата й потекоха поток нежни слова. Габриел погледна двете жени и кимна доволно.
— Ей, жено, я престани да бъбриш и остави момичето на мира — проговори след малко той, очевидно сметнал, че посрещането е продължило достатъчно дълго. — Крайно време е да се приберем в къщи и да разтоварим багажа. Не мога да го оставя на улицата, нали?