Теменужени очи
- Автор: Фийдър Джейн
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ваня Пенева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Теменужени очи». Краткое содержание книги:
— Ще му намерим добро място — увери го Тамсин. — Тук няма от какво да се безпокоим, все пак сме в главната квартира на английската армия. Освен това сме под закрилата на един английски джентълмен, нали, лорд Сейнт Симон?
— Точно така — потвърди кратко той. Нямаше отново да се улови на въдицата й. — Бих предложил да оставите животните в обора при Цезар, а после ще видим дали сеньора Браганца може да приеме още двама гости.
— Чудесно! — извика въодушевено Тамсин. — Ще приберем сандъчетата в моята стая на втория етаж, а животните ще бъдат на сигурно място в обора. Къщата на вдовицата е сигурна.
— Покажи ни пътя. — Габриел взе юздите и кимна. — Погрижи се за твоето муле, жено.
Тамсин тръгна напред. Джулиън побърза да я настигне.
— Коя е тази жена?
— Хосефа, съпругата на Габриел — обясни Тамсин.
— Съпругата му?
Тамсин изкриви устни и се замисли.
— Бих казала, че въпросът е основателен — отбеляза най-после тя. — Всичко зависи от гледната точка. Тя споделя леглото с него, откак се помня. Беше ми бавачка. Ще я заведем с нас в Англия като камериерка или дуеня… наречете го, както щете. Всички млади дами от испанската аристокрация имат дуени. Виждате ли, помислила съм за всичко.
— Оценявам високо предвидливостта ви — промърмори Джулиън. — Значи и Габриел ще дойде?
— Разбира се. Никога не би допуснал да замина сама — обясни просто тя, сякаш това беше най-естественото нещо на света.
— Да приема ли, че още не сте го уведомили за намеренията си?
— Не съм — отвърна весело Тамсин. — Тази вечер ще ги посветя в плана си. В момента Габриел е много загрижен за съкровището и няма да ме изслуша. Ще се успокои едва когато види, че всичко е прибрано на сигурно място.
— Съкровище?
— Да, наследството ми. То ще финансира плана ми, полковник. Нали ви казах, че няма да ви създавам финансови затруднения.
Джулиън я погледна втренчено.
— И от какво се състои това… съкровище?
— Това са плодовете на един разбойнически живот, сър — обясни кратко тя. — Не знаете ли какви са те? Злато, сребро, бисери, дукати, франкове. Стойността им е неоценима.
— Велики боже! — промърмори смаяно Джулиън. — Ами бандата дезертьори…
Лицето и помръкна.
— Разбира се, те бяха дошли точно за това — обясни глухо тя. — Всички знаеха за огромното богатство на Ел Барон. Но не намериха нищо. Барона не беше глупак. Само той и Габриел знаеха къде е скрито съкровището. Барона знаеше, че нито един от двамата няма да издаде тайното място, дори да им съдерат кожата от бой.
— Разбирам. — Друг отговор не беше нужен.
— Вероятно имате намерение да прекосите Португалия с конвой войници?
— Още не съм мислил за това. Но с такъв товар… бих казал, че колкото повече войници имаме, толкова по-добре. — Той изкриви лице и се опита да си представи отговорността, която поемаше. Нямаше да му бъде лесно да прекара ценния товар през планините около Лисабон. Португалците бяха мирно настроени и бяха благодарни на английската армия за освобождаването си от Наполеон, но планините бяха пълни с разбойнически банди.
— О, Габриел вероятно ще събере подходящи хора — успокой го Тамсин. — Сигурна съм, че няма да бъдат войници. Попитах дали ще има конвой, защото според мен това не е добра идея. Габриел не обича войниците… също като мен… и понякога… — Тя помълча малко. — Ами, когато е пил, той става непредвидим.
— Какво искате да кажете с това „непредвидим“? — Джулиън веднага си припомни как мечът на великана се бе опрял в голото му тяло, припомни си и израза в очите на Тамсин, докато разговаряше с Габриел в отчаян опит да го убеди, че е участвала по своя воля в забавлението край реката.
— Разгорещява се — обясни тихо Тамсин и си каза, че думата съвсем не отразява истинското състояние на Габриел, но голата истина само щеше да развълнува ненужно полковника.
— Велики боже — промърмори Джулиън. Предстоеше му дълго и опасно пътуване с няколко сандъчета, пълни с безценни богатства, с изкушаващата Ла Виолет, която не преставаше да го вбесява, и на всичкото отгоре с един мъж, който ставаше непредвидим, като се напиеше.
— Това не се случва често — увери го бързо Тамсин. — Хосефа умее да го успокоява… разбира се, ако го улови навреме — добави с усмивка тя. Скоро стигнаха до къщата на сеньора Браганца.
Джулиън се въздържа от отговора.
— Ще ви оставя тук. Когато взема необходимите мерки и приготвя всичко за пътуването, ще ви се обадя.
— О! — Тамсин смръщи чело. — И кога ще стане това?
— Скоро ще узнаете. Бих предложил през това време да попълните гардероба си. Ще ви е нужен костюм за езда, ще ви трябва и дамско седло. Надявам се, че ще можете да яздите Цезар и с дамско седло? Ако не, ще ви потърся друг кон.