Теменужени очи
- Автор: Фийдър Джейн
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ваня Пенева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Теменужени очи». Краткое содержание книги:
— Прав си — съгласи се Тамсин. — Но тя не би го нарекла отмъщение, а възстановяване на справедливостта. — Тя се засмя тихо. Своеобразният начин на изразяване на Сесил винаги развеселяваше барона. — Разполагам с написано лично от нея и заверено от свидетели описание на отвличането й — продължи възбудено младата жена. — Ако го дам за публикуване в някой лондонски вестник, потвърдено от собствената й дъщеря, брат й ще си има големи неприятности, не мислиш ли?
— Ако е още жив — подхвърли Габриел.
— Тук си прав — въздъхна Тамсин. — Но ако е още жив, тогава знам какво ще направя. Ако пък е починал, ще се обърна към наследниците му… или към най-близките роднини. Ако семейството не е знаело нищо за плана на Седрик Пенхалан, няма да им търся отговорност. На място ще решим какво да правим, Габриел.
— Ти говориш за изнудване, момиче, съзнаваш ли го?
Тамсин поклати глава.
— Не, аз имам намерение да разкрия пред целия свят измамата на Седрик Пенхалан. Но за да бъда достоверна, трябва да съм дама с добро име. Затова ми е необходим полковникът. Ако вляза във висшето общество, закриляна от един толкова високопоставен благородник, историята ми ще има много повече тежест, отколкото ако бъде разказана от някаква неизвестна жена, дошла кой знае откъде. А щом всички узнаят истината, ще си получа диамантите, които по закон са си мои.
— Знае ли полковникът какво си намислила?
Тамсин устреми поглед към широкия, често използван път под тях, който се виеше от долината към прохода. Едрата фигура на полковник Сейнт Симон яздеше пред мулетата. Шестима грамадни, отрупани с оръжия конници бяха заобиколили мулетата, Хосефа се влачеше на опашката.
— Нищо не знае — отговори честно тя. — Няма представа, че съм от семейство Пенхалан, нито за диамантите, нито за плана на Седрик да убие сестра си. Той и Уелингтън знаят само, че съм сираче, че си нямам никого на света и отчаяно се опитвам да си намеря дом и семейство. Знаят също, че майка ми е била от Корнуол.
Габриел отметна глава назад и изпухтя презрително.
— И се хванаха на въдицата ти? Ох, малко момиче, би трябвало да се засрамиш. Накарала си двама възрастни мъже да се просълзят от трогателната ти история!
— Сесил често ми казваше, че кавалерството на английския джентълмен е много полезна слабост — обясни ухилено Тамсин. — Трябва да отида в Корнуол, нали разбираш, трябва да имам достъп до доброто общество. Под закрилата на полковника, настанена като гостенка в къщата му, ще имам всичко, от което се нуждая.
— Бъди по-предпазлива с полковника, малката ми — посъветва я Габриел. — Той не е от хората, които обичат да си играят с тях… макар че е истински рицар.
— Но аз изобщо не си играя с него — оправда се Тамсин. — Само го използвам за целите си.
— Това също няма да му хареса.
Тамсин трябваше да се съгласи с него, но премълча.
— Той не може да ми попречи, Габриел. Щом свърша работата си, веднага ще напусна Англия. Освен това полковникът ще се радва да се върне към любимата си война и изобщо няма да ми обърне внимание.
Габриел сви рамене.
— Надявам се да излезеш права, момиче.
Тамсин също сви рамене, после вдигна ръка за поздрав, защото видя, че полковникът е вдигнал глава към тях. Той беше засенчил с ръка очите си и следеше изкачването им.
Джулиън се направи, че не е видял махването й. Беше бесен, че двамата с Габриел не яздеха с тях, а продължаваха да се държат като партизани. Бяха го оставили сам в компанията на дебело навлечената Хосефа. Другите ездачи, назначени да пазят багажа, не можеха да се нарекат придружители. Дива орда негодници, водени от едноок дивак, който се отнасяше към английския полковник с неприкрито недоверие. Все пак те изглеждаха готови да защитават успешно богатството на Тамсин, ако станеше нужно.
Джулиън хвърли още един поглед към планинския склон и установи, че Тамсин е оставила козята пътечка и Цезар си пробива път през ниските храсталаци. Той се движеше уверено между бодливите растения, които избуяваха по склона и скоро излезе на пътя малко пред кервана с мулета. От сипея се отрониха ситни камъчета и затрополиха по коравата земя.
Тамсин яздеше без усилие на дамското седло, но Джулиън и не беше очаквал друго. Тя се чувстваше така добре на седлото, сякаш беше отрасла на кон. Би му било интересно да я види върху неудобното английско седло, което нямаше задна облегалка. Когато пристигнеха в Англия, щеше да й се наложи да се откаже от екзотичното си, добре подплатено седло, особено ако я поканеха на езда в Хайд Парк или в околностите на столицата. Нали много държеше да бъде приета в доброто общество…