Жена с минало
- Автор: Фийдър Джейн
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Жена с минало». Краткое содержание книги:
Ала когато Мери се отдели от групата и се запъти право към скривалището му, придружена от нисък, набит мъж, който бе слязъл от френската лодка, Демиън се вцепени. За негово облекчение двамата спряха съвсем наблизо и той беше в състояние не само да ги вижда, но и да чува разговора им.
— Чуй ме, Жак, имам намерение да отнеса този товар в „Таралежът и детето“ във Фоуей — заговори делово Мери, но гласът й потреперваше от трудно потискана възбуда.
— О, това е чудесно! — французинът я удари с такава сърдечност по рамото, че скритият наблюдател побесня от гняв. — Вече се питах дали ще захапеш стръвта, мон ами.
— Много добре знаеш, че ще го направя, стари негоднико! — Мери избухна в тих смях. — Но този месец ми трябва още един товар за редовните клиенти. Няма да им е приятно, ако ги пренебрегнем, нали?
— След три седмици — обеща Жак. — След пълнолуние.
— Много добре. — Мери кимна доволно. — Ще те чакаме. Мисля, че можем спокойно да използваме повторно Дяволското гърло за сигнала. Следващия месец ще сменим мястото.
— За съжаление брендито е малко по-скъпо — съобщи Жак, извади от чантичката на колана си малка бутилка и я предложи на Мери. Тя поклати глава, той отпи голяма глътка и изтри устата си с опакото на ръката. — Моят партньор става все по-алчен. — Той се намръщи заплашително. — Този път ще се отърве, защото се чувства сигурен, разбираш ли? Но това няма да се повтори, обещавам ти, Мери. Само че… аз трябва да пресметна разходите, нали разбираш?
— Предпочитам да платя по-висока цена, Жак, отколкото ти да… — Мери млъкна за миг, после решително довърши изречението: — …отколкото ти да изключиш партньора си от играта.
— Шшт! — Жак поклати глава. — Ти си прекалено откровена, Мери. Такива неща не се казват. Остави ги на мен, те не те засягат. Погрижи се за своята част от сделката, а аз ще си свърша моята работа.
Демиън се почувства дяволски зле в кожата си, когато луната се показа иззад облаците и той можа да види добре лицето на Мери. Живите й черти бяха студени, напрегнати, не показваха никакви чувства — това му показваше повече от ясно, че този разговор я беше засегнал много дълбоко. Контрабандата не беше шега, нито приключение. После обаче Мери вдигна рамене и тръгна обратно към брега, където мъжете разтоварваха лодката. Ръдърфорд вече не чуваше нито дума.
Стоката беше натоварена на понитата и френската лодка изчезна в морето. Малкият керван тръгна по широката пътека, която минаваше по диагонал от брега към скалите. Очевидно козята пътека им служеше само за скъсяване на пътя, но беше твърде тясна за натоварените понита. Лорд Ръдърфорд, който познаваше целта на контрабандистите, нямаше защо да бърза.
Той се изкатери безшумно до върха на скалата. Сега единствената му грижа бе Мередит да се прибере в Пенденис, без да се излага на опасност. Той не знаеше какво щеше да направи в случай на нужда, но беше напълно уверен, че нямаше да заспи, докато контрабандистите не свършеха работата си.
Този път всичко мина гладко. Бреговата охрана не се появи. Понитата, стоките и Мери изчезнаха в пещерата под Пенденис. Мъжете скоро се разпръснаха в нощта.
Демиън, лорд Ръдърфорд, се прибра у дома и се пъхна в леглото си, убеден повече от всякога, че контрабандата не беше подходящо занимание за бъдещата херцогиня Кейли — колкото и добри доходи да й носеше.
10
След три дни лорд Ръдърфорд потегли към Пенденис, изпълнен с твърда решителност. Това беше първото му посещение след онази богата на събития нощ и той нарочно не се бе появявал толкова дълго време. Не вярваше, че е преценил погрешно вълнението на Мери при посещенията му — колкото и да се стараеше да скрие радостта си зад маска от равнодушие. Ако през тези три дни беше усещала липсата му, може би щеше да бъде по-възприемчива към това, което имаше да й каже… особено ако се появеше без предизвестие. Но все едно дали тя щеше да го посрещне с радост или не, той трябваше да я накара да го изслуша. При това най-големият проблем беше да се отдалечат достатъчно от братята й.
Оказа се доста по-просто, отколкото беше очаквал. Когато го въведоха в салона, където бяха момчетата, той се озова пред три мрачни лица.
— Какво ви става? — попита весело Демиън и остави камшика за езда и ръкавиците на масата. — И тримата изглеждате, като че сте загубили цял суверен и сте намерили едно пени.
— Хюго и Мери се скараха — отговори потиснато Роб. — И сега Мери е в много лошо настроение. Страшно е, когато е такава!
— О, разбирам. — Лордът погледна въпросително най-големия брат. — Искаш ли да ми разкажеш за какво се скарахте, Хюго?