Няма втори шанс [No Second Chance - bg]

— Да очаквам ли „но“?

— Да. Но Рейчъл Милс му се е обаждала веднъж.

— Кога?

— Точно преди две години.

Тикнър пресметна набързо. Това правеше три месеца преди убийството и отвличането.

— Нещо друго?

— Нещо голямо, според мен. Накарах един от агентите ни да прерови апартамента на Рейчъл във Фолз Чърч. Той още рови из него, но познайте какво е открил в нощното й шкафче?

— Това да не ти е викторина, О’Раян?

— О’Мали.

Тикнър разтърка основата на носа си.

— Какво е открил агентът?

— Снимка от абсолвентската вечер.

— Какво?

— Тоест не знам дали е точно от завършването или някакъв отдавнашен официален случай. Снимката трябва да е отпреди петнайсетина-двайсет години. На нея тя е със заметната коса, а на китката си има презрамка с цветя. Как им викахте?

— Корсаж?

— Правилно.

— Какво общо, по дяволите, има това с…

— Мъжът на снимката.

— Какво?

— Агентът ни е сигурен. Мъжът, с когото се е снимала — искам да кажа гаджето й, — е не друг, а нашият доктор Сейдман.

Тикнър усети приток на адреналин.

— Продължавай да копаеш — насърчи го той. — Обади ми се, щом изровиш нещо.

— Вече копая.

Той затвори телефона. Рейчъл и Сейдман са били заедно на абсолвентски бал? Какво, по дяволите, става тук? Тя беше от Върмонт, доколкото си спомняше. А Сейдман живее в Ню Джърси. Не са били съученици от гимназията. Ами колежа? Това ще трябва да се провери.

— Нещо не е наред ли?

Тикнър се обърна. Беше Дорфман.

— Нека да видя дали правилно съм разбрал, господин Дорфман. Значи този компактдиск е принадлежал на Моника?