Като пепел във вихъра
- Автор: Удиуиз Катлийн
- Язык: болгарский
- Переводчик: Зонимир Панчевски
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Като пепел във вихъра». Краткое содержание книги:
Тя го погледни колебливо. Той стоеше там — висок, силен, със строг израз в блестящите очи. Алена с огорчение трябваше да признае пред себе си, че беше прав. Изведнъж се почувства неуверена и съсипана.
— Аз ще тръгвам — заяви Коул.
Объркването й го беше трогнало.
Той пренесе багажа й в спалнята и запали лампата. Алена застана откъм единия край на леглото. На Коул му струваше много усилия, за да откъсне очи от приказното й лице. Как можа само да го измами по такъв начин?
— Вие познавате обстановката — каза той нерешително. — Ще ви оставя ключа. Заключете след мен.
— Да, разбира се — промълви плахо тя със сведени очи.
— Алена! — Името й се откъсна от устните му като повей, който галеше с въздишка листата на дърветата. Той повдигна ръка, за да погали копринените кичури на косите й, но тя се извърна рязко и го погледна със святкащи очи.
— Нали ви казах да не ме докосвате!
Коул отпусна ръка и въздъхна.
— Ще се върна на разсъмване и ще донеса нещо за ядене.
— Не ми трябват вашите милосърдни подаяния — измърмори Алена. — Мога сама да се грижа за себе си.
Погледът му неволно се плъзна по тялото й.
— Това го разбрах още първия ден от нашето запознанство, а от тогава, изглежда, малко неща са се променили. — На вратата той се извърна още веднъж към нея. — Ще дойда пак.
Когато той излезе, Алена бързо завъртя ключа в ключалката. Тя стоя дълго, облегната на вратата. Беше й непоносима мисълта да остане тази нощ в жилището му и да спи в леглото му, обградена от неговите вещи. Той принадлежеше на Роберта. Тя самата нямаше права над него.
Знаеше какво трябва да прави и се залови бързо за работа. Въпреки умората щеше да остане само колкото да смени дрехите си. Тя бързо свали роклята и навлече момчешките дрипи, които беше донесла във върбовия сандък. Побиха я тръпки на отвращение, когато начерни лицето и ръцете си със сажди от камината. След това нахлупи мазната шапка на главата си и напусна жилището.
Мисис Хоутърн беше свикнала да става рано сутрини да поздравява всеки нов ден с малка разходка из цветната си градина. Когато тази сутрин излезе от къщата, за своя изненада тя видя кльощавата фигура на Ал, който спеше, свит на кълбо, върху плетения си сандък, близо до парапета на преддверието. Изпълнена със съчувствие, жената коленичи до Алена, постави ръка на раменете й и я разтърсва, докато тя отвори очи и премига.
— Хайде, ела, детето ми — настоя нежно мисис Хоутърн и изправи момичето на крака. След това тя я отведе до едно канапе и я зави с вълнения си шал. — Почини си, тук си на сигурно място. После ще те събудя за закуска.
Ободрена от обилната закуска, Алена се облегна в стола си, като се наслаждаваше на силното, горещо кафе, което мисис Хоутърн беше приготвила специално за нея.
— Не трябваше да ме оставяте да спя толкова дълго. Вече е почти десет.
— Почивката със сигурност ти се е отразила добре, Алена. Но какво ми разказа за твоя капитан? Сега трябва да бягаш от него, така ли?
— На всяка цена! — извика Алена припряно. — Омръзнаха ми неговите истории. Постоянно се изпречва на пътя ми!
— Разбирам. — Мисис Хоутърн дари момичето, което така внезапно беше избухнало, с дълъг, замислен поглед. — Е, добре! И какво смяташ да правиш?
— Ще се върна вкъщи и ще погледам още веднъж Брайър Хил, преди да го продадат. — Алена не искаше да говори повече за плановете си. Сърцето й се сви при мисълта, че някакви си янки щяха да се мотаят из салона на майка й.
— Но как смяташ да стигнеш дотам, детето ми? — попита възрастната дама.
Алена прехапа устни.
— Ако ви го кажа, янките може да ви принудят да говорите или да ви хвърлят в затвора, а аз не искам да поемам вина за това.
Домакинята й се засмя безгрижно.
— Чуй ме сега, малка госпожице. От години вече не съм се забавлявала така. Всичко е толкова увлекателно, че едва дочаквам следващата изненада. Ти наистина ли смяташ, че ще те оставя да тръгнеш оттук, без да ти окажа съдействие? Не забравяй, че сега доктор Лейтимър познава твоята маскировка.
— Той познава и вдовицата. Не бих се учудила, ако тръгне да ме търси просто от злоба.
— Допускам, че твоят капитан ще се появи тук още до мръкване. Трябва да се размърдаме, ако искаш да си тръгнала, преди той да пристигне.
— Ние? — попита учудено Алена, но мисис Хоутърн вече бързаше към кухнята. Когато се върна след малко, тя внимателно постави едно шише с кафява течност на средата на масата.
— Това е йодна тинктура. С нея се боядисва вълна и други платове, но става и за кожата. Държи около две седмици. Като я смесим с масло от памучно семе и намажем лицето ти с нея, от теб ще стане истинска мулатка.