Като пепел във вихъра
- Автор: Удиуиз Катлийн
- Язык: болгарский
- Переводчик: Зонимир Панчевски
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Като пепел във вихъра». Краткое содержание книги:
— Ооо! — изхленчи тя. — Аз съм обезобразена завинаги. Тя разби лицето ми! — Очите й се присвиха заплашително. — Но ще й го върна тъпкано!
— При такова слабо представяне както преди малко, мила моя, ще трябва в бъдеще да бъдеш по-внимателна, защото в противен случай белезите ти ще се умножат доста — отвърна Коул сухо.
Роберта високомерно отхвърли глава назад.
— Лени винаги ми е завиждала. Тя винаги е ревнувала моята красота и е използвала всеки случай, за да ми причини болка. Ако малката уличница смята, че може да мине с…
— Но ако тя е била девственицата в моето легло, а не ти, Роберта — усмихна се Коул многозначително, — тогава трябва да си по-предпазлива с обидните думи. Защото те лесно биха могли да се окажат валидни тъкмо за теб.
— Какво искаш да кажеш, Коул? Какво ти разказа Лени, любими? — попита Роберта разтревожена. — Ти най-добре би трябвало да знаеш, че на мен може да се има доверие.
— Как мога да съм сигурен? — Коул разкопча ризата си. — Едно е ясно. През онази нощ съм любил Алена и никоя друга. Значи ти си тази, която ни е изиграла.
— Всичко е лъжа! — Роберта с мъка запазваше добрите си обноски. — Алена те е лъгала от самото начало, освен това ти беше прекалено пиян, за да…
— Грешите, госпожо! Може и да съм бил пиян, но си спомням всичко. — Коул ядосано захвърли ботушите си. — Откъде да знам, че в къщата е имало и друга жена? През цялото време се питах защо си толкова различна от момичето, което държах през онази нощ в прегръдките си. Но сега всичко ми се изясни.
Роберта не знаеше какво да отговори. Най-много се страхуваше от това, че Коул може да я напусне. Без парите му тя отново щеше да заживее онзи сив живот, който водеше по-рано. Тогава трябваше да си избие Вашингтон от главата.
Тя умоляващо протегна ръце към Коул.
— О, Коул, мили мой, та нали направих всичко това от любов към теб. Не можеш да си представиш колко много те обичах. — С безпомощна усмивка тя седна в скута му. — Бях извън себе си, когато разбрах, че си спал с Лени. А не исках да се предавам така лесно. — Тя хвана ръката на съпруга си и я положи върху гърдите си. — Не съм ли по-красива от нея? Не съм ли много по-женствена?
Когато Коул погледна жена си, в очите му нямаше капка топлота.
— Знаеш ли, любов моя, тази Алена, която прилича на момче, би могла да изнесе лекция по женственост в тукашния публичен дом.
Роберта скочи, изпълнена с възмущение. Искаше й се да удари плесница на Коул, но далечният му, хладен поглед я накара да измисли нещо по-добро. Имаше други начини да бъде пречупен един мъж.
— Тя трябва да е положила доста усилия в леглото, щом си спомняш толкова добре за нея. Но ти винаги си предпочитал по-леките жени.
— Леки жени! — засмя се Коул саркастично. — Ако за една дама е недопустимо да си достави малко удоволствие в брачната нощ, тогава по дяволите всички дами! Каквото и да си мислят другите за Алена, тя беше тази, която ти доведе съпруга. Вярно, ти изигра умно козовете си, но успеха си постигна благодарение на нея. — С тези думи Коул стана и започна да събира нещата си.
В стаята се възцари тягостно мълчание. Накрая Роберта не издържа.
— Ще ме напуснеш ли?
— Не се притеснявай, мила моя. Ти ще бъдеш до мен във Вашингтон, точно както го желаеш. Ще си изсърбам попарата, която съм надробил.
— Но закъде се стягаш?
— Генерал Бенкс ще предприеме боен поход нагоре, по Ред ривър. Досега се колебаех дали да се запиша като доброволец, ала сега вече решението ми е твърдо.
— Но това може да се проточи с месеци! Какво ще стане с мен?
Коул хвана куфара си. Погледът му небрежно се плъзна по балната рокля на Роберта.
— Предполагам, че в мое отсъствие ще се забавляваш много добре.
— Но, Коул! — каза Роберта с плачлив глас и го последва до вратата. — Какво ще стане с мен, ако ти се случи нещо? Не е ли редно да оставиш някои указания, преди да заминеш?
— Ако имаш предвид финансовата страна — отвърна ледено Коул, — не виждам причина да не получиш моите имоти. С тях ще бъдеш добре обезпечена. Ако пък имам наследник, моят адвокат ще поеме грижите върху тях до неговото пълнолетие.
— А какво ще стане с Алена?
— Това, мила моя, не те засяга — отвърна Коул кратко и рязко.
Роберта последва мъжа си по коридора.
— Но аз съм твоя жена!
Коул не й обърна внимание. Докато крачеше към стълбите, той погледна крадешком и привидно безучастно към затворената врата на Алена. Преди да напусне къщата, той се обърна още веднъж към Роберта и каза небрежно:
— Настройвай се вече вътрешно за преселване в Минесота.
Жена му стоеше като попарена.