Като пепел във вихъра

— Мадам, учуден съм, че ви срещам в нощ като тази, в толкова късен час без придружител. Ще ми позволите ли да ви предложа закрилата си?

Главата под покривалото направи отрицателен жест.

— Мога ли да ви откарам донякъде?

Отговорът беше същият. Какво друго оставаше на мнимата вдовица? Алена знаеше твърде добре, че капитанът ще я разпознае при първата произнесена дума. Този проклет янки постоянно й се изпречваше на пътя.

Междувременно Коул беше свалил ръкавиците си и беше слязъл от колата.

— Кълна се, мадам, че ще продължа пътя си едва след като се погрижа за вашата безопасност.

Алена мислено проклинаше, че явно отново всичко се беше обърнало срещу нея, когато Коул извади една пура и драсна клечка кибрит. Той се приближи до вдовицата, повдигна воала и освети лицето й с трепкащата светлина. Като видя сивите очи на Алена, толкова се смути, че забрави за горящата кибритена клечка, и пламъкът изгори пръстите му. Той изпусна клечката и изруга тихо.

— Опарихте ли се, капитане? — попита Алена с престорено съчувствие.

— Да! — отвърна раздразнено Коул и захвърли пурата си надалеч.

— Който си играе с огъня, капитане… — каза ехидно тя, — е, вие знаете поговорката.

— Тук май си права — каза иронично Коул. — Но аз, изглежда, трябва да се пазя не толкова от горящи кибритени клечки, колкото от бездомни хлапета и някои вдовици, като Алена Макгарън например.

— Това пък сега какво означава? — попита Алена ядосано.

— Можеше поне да ми кажеш какво се е случило в действителност през онази нощ. Имаше достатъчно време, за да ме предупредиш. Тогава нямаше да се стигне до тази прибързана сватба — изръмжа Коул намръщен.

— Но, господин капитан — каза момичето със сладък глас и зла усмивка, — вие правехте впечатление, на човек, който много настоява за тази сватба. Как можех да си позволя да застана между вас и вашето щастие?

— Проклета жена! — Коул вече не можеше да се сдържа. — Толкова ли си глупава, та не се досещаш защо се ожених за Роберта?

— Не можете ли да се изразявате по-ясно? — отвърна му Алена игриво.

— Ти и без това не можеш да го разбереш. Хайде, остави — каза отчаяно Коул. — Никой никога не би го разбрал.

Той посочи черната й рокля.

— Взела ли си със себе си други дрехи, или това е всичко?

Алена изчезна зад дървото и след миг се завърна с плетения си сандък. Коул направи поклон пред нея и тракна токове.

— Моля заповядайте, мадам! — Той пое багажа от ръката й. Алена отметна глава назад и го остави да й помогне. Можеше да мине и без съветите и помощта на този нещастен янки, но щом толкова настояваше за нейния сандък — да го взима. И без него щеше да се оправи. Ала в този миг тя неочаквано беше повдигната от две силни ръце и беше притеглена към широки, мускулести гърди, за които си спомняше твърде добре.

— Какво ви хрумна! — запротестира Алена, останала без дъх. — Пуснете ме веднага! Що за отношение към една дама? — Все пак тя положи едната си длан върху врата на Коул. В ръцете му се чувстваше по-сигурна, отколкото й се искаше да признае. — Въпреки всички заплахи, не бихте сторили това с Ал.