Като пепел във вихъра
- Автор: Удиуиз Катлийн
- Язык: болгарский
- Переводчик: Зонимир Панчевски
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Като пепел във вихъра». Краткое содержание книги:
Когато пристигна в Брейшър Сити, Коул се отправи към военнополевия лазарет. Слънцето вече опираше върховете на дърветата, когато интендантът го отпрати към палатката, която преди него беше обитавана от майор Мейгръдър. В лазарета цареше голяма бъркотия. Всички се мотаеха наоколо и се отдаваха на развлечения, сякаш беше неделя и бяха освободени от служба.
Ясното утро на осми март обещаваше хубаво време през целия ден. Капитан Лейтимър беше станал преди изгрев слънце и след обилната закуска се отправи към частта, която му беше подчинена. Той веднага влезе в палатката, където беше настанено командването, и нареди старши сержантът да се яви при него. Инспекцията на вагоните с материалите, провизиите и медицинското оборудване беше предизвикала гнева му.
— Къде са документите за товарите от тези вагони, сержант?
— Няма, сър — отвърна небрежно набитият мъж. — Майор Мейгръдър каза, че не били от голямо значение, и ние ги товарихме както ни падне.
— Сега ще трябва да разтоварваме всички вагони, когато потърсим нещо. Вероятно вие ще се заемете с тази задача? — попита хапливо Коул. — Ако една-единствена граната попадне във вагоните, с превързочните материали за ранените е свършено.
— Но, сър… — понечи да отговори сержантът, ала един строг поглед на Коул го накара да млъкне.
— Съберете хората си и им наредете да разтоварят вагоните, за да внесем малко ред в този хаос — заповяда капитанът и освободи подчинения си.
Докато се стъмни, всичко беше подредено чисто и спретнато във вагоните. Коул седеше в палатката си и разпределяше купищата документи, които му беше завещал майор Мейгръдър, когато един куриер се появи със съобщението, че двете дивизии, към които се числеше и частта на Коул, потеглят на следващата сутрин.
Кървавочервеният изгрев беше като лоша поличба и, но когато топлината на деня разпръсна утринни си лъчи, се разсеяха и мрачните предчувствия.
Едва през ранния следобед частите напуснаха лагера и поеха на поход.
Утрото на десетия ден от похода беше сиво и мъгливо. Постоянният дъжд през последните дни беше превърнал местността в мочурище, в което краката потъваха до глезените. Войските бяха разположили лагера си близо до Баджу Тече, голяма блатиста област. Придвижваха се много трудно и Коул беше съсипан от умора. При тази скорост никога нямаше да стигне до Брайър Хил, докато Алена беше още там. През следващите дни настроението му се влоши още повече, тъй като дъждът се лееше неспирно.
Върху жената, към която бяха насочени всичките му мисли, се изливаше същият дъжд, докато тя гледаше с премрежени от сълзи очи към бялата къща. Беше застанала в началото на дългата алея, край която растяха дъбове. Капаците на прозорците бяха затворени, а вратата беше обкована с дъски.
Най-сетне Алена си беше вкъщи!
Брайър Хил — това пътуване беше траяло почти пет дни.
Само няколко души бяха обърнали внимание на стройното като тръстика момче мулатче, което седеше на капрата на една разнебитена катафалка. Жълтите флагчета сочеха, че колата превозваше жертва на жълтата треска, което караше всички хора да се отдръпват по-надалеч.
Дълго до глезените палто прикриваше женските форми на Алена. Върху главата й се мъдреше голям цилиндър, който скриваше изцяло рошавите й коси. Йодната тинктура така трайно беше потъмнила кожата й, че тя спокойно минаваше за млад роб, който откарва господаря си към вечния му дом. Катафалката принадлежеше на приятеля на мисис Хоутърн, който, оказа се, беше погребален агент. Той с хумор беше приел идеята на възрастната дама Алена да пътува с разнебитената катафалка и я беше уверил, че не е нужно да се притеснява за връщането на колата.
Докато преминаваше под зеления покрив от листа по алеята, у Алена се събудиха спомените от последните дни, прекарани в Брайър Хил. Това беше през пролетта на 1863. Междувременно янките бяха унищожили реколтата, бяха конфискували добитъка и памука, бяха грабили и палили, когато и както им хрумне. За щастие Брайър Хил не беше станал жертва на огъня и Алена си каза, че всички тези загуби са нищожни в сравнение с това, което й беше отнел капитан Лейтимър. Онази нощ се беше запечатала неизличимо в паметта й.
Когато момичето спря пред къщата, в очите му се наби голям червен кръст, изрисуван на входната врата. Храбростта на Алена се стопи под тежестта на несправедливите обвинения. Нейните собствени земляци я бяха проклели като предателка и не й бяха оставили възможност да се защити. Този кръст обявяваше присъдата й: тя трябваше да умре!
Алена с треперещи колене се спусна от капрата и бавно обиколи къщата. Задният вход беше закован само с една дъска. Тя напъна с рамо и вратата поддаде.