Като пепел във вихъра
- Автор: Удиуиз Катлийн
- Язык: болгарский
- Переводчик: Зонимир Панчевски
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Като пепел във вихъра». Краткое содержание книги:
— Коя, по дяволите, си ти?
Ярка светкавица блесна в небето. В светлината й Коул различи млада жена с разрошени коси. Между гърдите й се люлееше медальонът. Това беше Ал!
— Ал! Велики Боже!
— Алена! — прошепна момичето.
— Ти! Ти си била през онази нощ!
Алена се опита да избяга, но Коул я хвана за китката.
— Я стой тук! — заповяда й той. Алена се въртеше и извиваше в хватката му, но той я стисна още по-силно, а със собствената си ръка я притегли към себе си.
В очите на момичето се четеше паника.
— Не! — изстена тя. Знаеше какво иска Коул. Бяха съвсем сами в къщата и ако сега той пожелаеше да я има отново, тя сама нямаше да може да го спре. — Пуснете ме да си вървя!
— Само ако стоиш мирно. Искам да говоря с теб. — С тези думи той я притисна до стената и се облегна с цялата си тежест върху нея. Топлината на тялото й го пронизваше като електричество, а зърната на гърдите й изгаряха кожата му. Мъжествеността му набъбна, а съпротивата само усилваше желанието му. За Коул стана много трудно да не забрави изцяло доброто си възпитание. Избиха го ситни капчици пот.
— Недей, моля те! — простена измъчено тя.
Мъжът здраво притисна бедрата си до тялото й и тя усети възбудата му.
Коул рязко я освободи. Той вдигна бялата й нощница и й я хвърли.
— Облечи се!
Алена трескаво изпълни заповедта му. Цялото й тяло трепереше. Нощницата й осигуряваше съвсем слаба защита.
— Къде е лампата? — попита рязко Коул. Беше еднакво ядосан както на себе си, така и на момичето.
— Зад паравана — отвърна Алена уплашено.
— Стой, където си! — Коул изнесе лампата и я запали. След това придърпа Алена, за да я огледа на светло. Обляна в сълзи, тя се остави на изпитателния му поглед. Коул се вкамени от учудване.
— Боже мой! Трябваше да се досетя!
Тъмнокафявите коси с червеникав оттенък открояваха нежната бледност на лицето й. Устните й бяха меки и чувствени, над ясните сиви очи се спускаха гъсти черни мигли. И въпреки подчертано женствения образ това несъмнено си беше Ал.
Коул се разтресе от смях, който не можа да сдържи.
— Трябваше още първия ден да те пъхна във ваната.
— Глупак! Малоумник! — изсъска Алена и като че тези думи не бяха достатъчни, добави: — Янки!
Коул не обърна внимание на тези обиди, а я хвана за брадичката и обърна лицето й към светлината.
— На колко си години?
Алена го погледна със святкащи от злоба очи и процеди през стиснати зъби:
— Почти на осемнайсет.
Коул въздъхна облекчено.
— Слава Богу, опасявах се вече, че си много по-млада. — Изведнъж той се досети нещо. — Алена! — каза той, сбърчил чело. — Може би Алена Макгарън?
— Разбира се! Алена Макгарън — шпионката и убийцата. Търсена от Севера и от Юга. Каква е сега цената за главата ми — две хиляди долара? Какво ще правите с толкова много пари? — отвърна момичето и потърка насинената си ръка. — Само не си мислете, че ще падна на колене пред вас, янки! Правете каквото искате, но в моето легло няма да промиете съвестта си. За тази цел се придържайте по-добре към своята избраница, а мен оставете на мира!
Ридаеща и заслепена от сълзи, тя се завъртя и отвори вратата. Уплашеният й вик накара Коул да се огледа. Разкошно издокараната Роберта стоеше на прага. От учудване тя беше разтворила широко уста. В продължение на няколко секунди не можа да продума. Погледът й се плъзна по прозрачната нощница на братовчедка й и се прикова след туй върху пестеливо облечения Коул.
— Човек едва ви е обърнал гръб, а вие вече сте изцяло заети с гнусните си игрички. — Като разярен бик Роберта се насочи към Алена, която се отдръпна от бесния гняв на братовчедка си. — Кой знае от колко време се… — Следващите й думи бяха толкова вулгарни, че Коул не можа да се сдържи.
— Роберта! Затвори проклетата си уста!
Роберта беше неудържима.
— Курва! — изкрещя тя и удари Алена по лицето така, че ушите й запищяха. Преди Коул да успее да ги разтърве, Алена размаха юмруци. Кокалчетата на ръката й уцелиха Роберта с такава сила в брадичката, че тя се завъртя и се стовари в едно меко кресло. Предвидливо затвори очи и остана неподвижна. Нямаше желание да се впуска в битка с разярената си братовчедка.
От ъгъла на устните на Алена се стичаше кръв. Когато Коул понечи да я избърше с влажна кърпа, тя я дръпна от ръката му и се развика:
— Не ме докосвайте, янки! Достатъчно поразии свършихте вече! — След един последен, изпълнен с презрение поглед към свляклата се Роберта, тя придърпа разкъсаната си нощница и напусна с вдигната глава стаята.
Роберта скочи мигновено и изтича към огледалото. Угрижено опипа ясно открояващото се червено нотно върху брадичката си.