Като пепел във вихъра
- Автор: Удиуиз Катлийн
- Язык: болгарский
- Переводчик: Зонимир Панчевски
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Като пепел във вихъра». Краткое содержание книги:
— Това са войнишките заплати, за които обвиняват мен, че съм ги откраднала в Ню Орлиънс!
Алена клекна и прехапала долната си устна, потъна в размисъл. Тя присви очи и Саул угрижен видя решителния блясък в тях. Това, което тя замисляше сега, можеше в бъдеще да им създаде огромни неприятности.
— Мис Алена… — започна неуверено той, но пронизителният поглед на сивите й очи го възпря.
— Едно ще ти кажа, Саул, ако Алена Макгарън бъде обесена като крадла, поне никой друг няма да се възползва от многото пари.
— Но какво искате да правите с тях, мис Алена?
— Първо, ще ги скрием на друго място, в случай че трябва да изчезнем бързо. Там ще ги намерим по-лесно, ако онзи издокаран тип се върне отново.
— А какво ще стане, ако ни хванат по пътя? — осведоми се уплашено Саул.
— Просто трябва дяволски да внимаваме, за да не ни хване никой.
Двамата зариха отново дупката и маскираха грижливо мястото, точно както го бяха намерили. На първо време скриха сандъка в друг, по-голям сандък в обора и го покриха със стари седла и юзди.
Залезът на четиринадесети март хвърляше бледата си светлина върху калните червеникави води на реката. На източния хоризонт тъмнееше сивкава мъгла. От тази посока се долавяше глух тътен, подобен на несекващи гръмотевици, но не се виждаха мълнии. Алена и Саул надигнаха глави и се заслушаха.
— Чувате ли този шум?
Алена кимна и напрегнато се вгледа във върховете на дърветата на изток.
— Оръдия! — каза сухо Саул. — Голям калибър. На около двайсет мили оттук.
— Янките отново нападат Форт Де Руси — промърмори Алена.
— Тогава сигурно ще свърнат и насам и ще ни изгорят покрива над главите. — Огромният негър уплашено закърши ръце.
— Закови отново табелата на вратата, Саул. Онази, на която янките бяха изписали „Вход забранен“!
Алена изглеждаше отчаяно решителна.
— Те сигурно ще размислят, преди да изгорят своя собственост. Ние през това време ще се скрием в бараката отзад. Ако сините куртки цъфнат тук, ще им кажем просто, че сме роднини с теб.
На следващия ден грохотът от стрелбата замлъкна. Малкото укрепление беше превзето, а войниците от гарнизона бяха пленени. На шестнадесети март една флотилия от бойни кораби на Северните щати отплава срещу течението на Ред ривър, за да охранява трийсет транспортни кораба, които превозваха две дивизии изпитани бойци под командването на генерал А. Дж. Смит. Напредването на войските на Северните щати изглеждаше неудържимо. При оттеглянето си генералът от Южните щати Ричард Тейлър мобилизираше новобранци навсякъде, където имаше годни за целта хора. Все още съществуваше надеждата, че ще успее да защити страната, в която се беше родил. Алена имаше подобни грижи. Мисълта й беше насочена към това, как да опази дома си от грабителските орди, които постоянно приближаваха. Из въздуха се носеше миризма на изгоряло. Дори постоянните дъждове не можеха да я разнесат. През нощта задуха свеж вятър и разсея дъждовните облаци, но той раздуха и големите пожари, които багреха източния хоризонт в кърваво червено.
Алена придърпа завивката над главата си. Как мразеше тази проклета война! В усилията си да се измъкне от Коул тя се беше оказала в по-голяма опасност. А този път буквално беше притисната до стената. Брайър Хил беше последното убежище за Алена Макгарън. Още веднъж беше проблеснала надеждата, че нещата ще тръгнат на добре, когато дивизията на генерал Килби Смит беше пробила на север, но тогава настъпи денят, в който Саул дотича в бараката и извика:
— Идат! Идат!
Алена притисна с ръка разтуптяното си сърце и се втренчи в задъхания мъж.
— Към нас ли идват? — понита глухо тя.
— Изпратиха патрули във всички посоки, мис Алена. Един от тях като нищо ще дойде насам.
— Ще останем в бараката, докато отминат. Нека се молим Богу, да не са тръгнали да грабят и да палят.